Така де, стига с тези измислени заглавия от типа “Интегрален маратон” или “Емоции по никое време”... вече се усещам как си блъскам главата понякога да напиша нещо оригинално отгоре, ама като се замисля, че тук чета и пиша само аз, реших, че няма нужда да впечатлявам сам себе си с това, така че по същество. :)
Вчера с колегите от администрацията преструктурирахме топологията на факултетската компютърна мрежа. Там е работата всъщност, че това, което го имаше преди не можеше да се нарече “топология”, а произволно разхвърляни устройства и кабели, в резултат на което не се знаеше къде какво има, къде какво влиза и излиза. А това е недопустимо от стилна гледна точка и най-вече заради това, че това е академична среда и там нещата трябва да изглеждат по принцип най-добре реализирани, защото се предполага, че обучаващите се внасят нови и свежи идеи като по този начин усъвършенстват текущата инфраструктура. Е, изглежда ситуацията не беше такава, но беше крайно време това да се направи, ако щеш и само защото това е моето работно място и това, което виждах всеки ден беше трън в очите ми и не предразполага към каквато и да е полезна работа.
По време на процеса бяха извадени всички кабели, спряни всички сървъри (в събота няма никакво потребление, защото никой не учи), след което беше премахнато всичко излишно чрез оптимизиране на връзките и преразпределение на физическото местоположение на някои комуникационни устройства. Резултатът от това е, че реализираната топология на мрежата в момента може да се дефинира като топология от тип “дървовидна”, при която крайните хостове са свързани към един общ комутатор като тези комутатори от своя страна са свързани чрез Uplink порт един с друг.
Освен техническата полза от тази дейност има и още една, не по-малко важна, а именно – работата в екип. Едно такова начинание ни сближава и показва начина на работа на всеки един от нас. И аз, като ръководител-направление “Комуникационна мрежа” (това ми е делегирано като отговорност) смея да кажа, че съм доволен от свършената работа. :) Денят на начинанието всъщност много добре съвпада и с посещението на инспекция от Германия и министерството, чиято задача е да направят оценка на работата на факултета, от което зависи дали той ще продължи да издава германски дипломи на абсолвентите. Така че предстои напрегната седмица, през която трябва да се покаже, че нещата вървят добре и договорът с Германската служба за академичен обмен трябва да се продължи. Няма да скрия, че има и много неща, които куцат, но ако има развитие и при преподавателските кадри, както има и в технологично отношение, то нещата ще се подобрят.
Стига дискусии по работа, идва студентският празник 8. Декември и се започнаха приготовленията – въпроси от типа “къде, какво, кой, колко...”. Аз си мълча по тая точка, защото за мен този празник е проформа в общи линии. Знам обаче, че солидарността е важно нещо и затова нямам намерение да се отделям от групата. Не съм много купонджия, но все и аз ще си намеря някакво място в този празник без това да означава, че ще стоя на едно място, тъй като установих, че не е особено вълнуващо. :) След това предстои най-трудната досега сесия, но поне се надявам тази година да няма новогодишни депресии и разни други мъки. Пък и блогът ще има рожден ден, така че ще пием шампанско и след Нова Година... :)
понеделник, ноември 28, 2005
За топологията, делегацията и 8.Декември
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар