За книгите и народопсихологията

Повод да напиша тази бележка е нещо, което ме възмути преди няколко дни докато си пътувах из София. Всъщност ще пиша за нещо, което ме ядоса и за нещо, което ме зарадва. И двете са свързани с книги. Кой каквото иска, това да прочете. :)

В началото на тази последна за месец Април седмица успях по неволя да видя резултата от един проведен от случайността или незнайно от кого народен експеримент. Факт е, че изводите си ги извлякох аз. Слизайки от автобус 280 на последната му спирка на СУ „Св. Климент Охридски”, вероятно в понеделник, забелязах че на един пън пред спирката лежи захвърлена една книга в не чак толкова лошо състояние, че да предизвика отвращение. Не знам как и кога тази книга се е озовала там и не мога да кажа дали дълго време е стояла на това място. Съвсем ясно ми е обаче, че цяла купчина народ се изсипа от този автобус (включително и аз) и почти никой не прояви интерес да погледне що за книга е това и каква работа има на този пън, където дори изглеждаше като поставена на пиедестал. Почти никой, защото само аз проявих интерес. Не мисля, че ги оправдава фактът, че са изморени от работа или нещо такова. И аз бях и даже си тръгнах по посока метрото първоначално, изчаквайки и поглеждайки назад дали някой няма да си я вземе, но впоследствие се върнах като видях „огромния” интерес, който получаваше книгата. А това всъщност е сборник от английски разкази на български език, озаглавен „Английски фантастични разкази”, които според мен никак не са лоши, че са и забавни даже ако смея да си изкажа впечатленията от първия прочетен разказ. Но художествената стойност на книгата не е важна, когато става дума за пръв поглед. Тъжният факт е, че беше подритвана и отминавана най-спокойно от движещата се тълпа.

Ето по такива на пръв поглед незначителни неща може много ясно да се отсъди за така наречения средностатистически българин. И от телевизията може, разбира се, но някак си това е по-фрапиращо. Аз не искам да се изкарвам голям читател и поддръжник на писмеността, защото напоследък само техническа литература чета и нямам време за друго. Обаче това, което видях, мисля, че беше грозно и вкара допълнителна негативна оценка за мнението ми за културата на повечето хора.

А сега, след като се изказахме интелектуално-критически, да пристъпим към по-приятната тема. :) Тя пак е на тема книга, която ми е подарък за рождения ми ден, от който пък вече мина месец. Това е една книга, която аз имах в моето детство на български и която за съжаление изгубих някъде и незнайно кога. Казва се „Летящият цирк на физиката”. Доста е популярна, защото представя физиката на заобикалящия ни свят на едно много научно-популярно ниво – така, както първо трябва да бъде обяснено на всеки, преди да се пристъпи към формулите на дъската. В общи линии вътре са отговорите на много въпроси, които винаги сме си задавали от чисто любопитство. Та тази книга ми беше изпратена от САЩ за рождения ми ден от един много добър мой приятел. На английски е “The Flying Circus of Physics” и има някои думи, които не разбирам и ме мързи, честно казано, да проверявам, но въпреки това е изключително приятна и полезна за четене. Той не чете тук, но все пак аз публично му благоадаря. :) Както му казах и на него, това е една книга, която може да ти „спаси” деня, ако случайно решиш, че е бил провален, изгубен и неползотворен – нещо, което не може да се каже, ако всеки ден научаваш нещо ново и се усъвършенстваш в каквато и да е насока.

Мислещият човек

Въпреки, че работя само на четвърт работен щат, тази година три пъти бях привикван за квестор съответно на кандидат-студентските изпити по математика-предварителен, математика и немски език. Много ме сърбят ръцете да разкажа за дезорганизацията на административните лица в тази връзка и за това как единствено в сградата на МГУ имаше яснота по въпроса (на кандидат-студентски изпит на ТУ при това) какво трябва да се прави, но ще се въздържа, понеже темата за 'немислещия човек' нямам намерение да я дискутирам сега.

В тези приблизително 13 часа куфеене за трите изпита на едно място, успях да наблюдавам кандидатите в самия им процес на решаване на поставените им задачи. И както си ги зазяпвах, така в един момент забелязах общото изражение на мислещия човек – едно такова заинтересувано, леко намръщено, с пълен с мисъл жив поглед, ентусиазиран (е, понякога и отчаян) и бодър, сигнализиращ за стремежа на човека да търси изход, да се справя с трудностите. Някой беше изказал мнение, че най-непривлекателното изражение има човек, когато мисли. Твърдо не съм съгласен. Всички тези мимики и изражения по време на мисловния процес като например прехапване на устните, повдигане на веждите и победоносната лека усмивка при откриване на отговора смятам, че са много красив израз на способността на човека да използва интелекта си. И всеки по свой уникален начин сигнализира за мозъчната си активност, което прави и толкова интересно едно такова наблюдение. Както и много улеснява квестора в засичането на преписвачите. ;)

Всичко тече, всичко се променя

Тази нощ, докато четях по електротехника и разлиствах страниците на Wikipedia по темата, попаднах на един много интересен експеримент (the pitch drop experiment), който е започнал преди 79 години и продължава и до днес. През 1927 един професор от университета в Куинзланд, Австралия загрял парче втвърден катран и го изсипал в стъклена фуния, която закрепил на стойка, а под фунията поставил съд. Целта на експеримента била да се покаже, че материалите могат да проявяват доста особени свойства, а именно – да изтичат. :) Ето как изглежда това:




С течение на времето този материал, който по принцип е твърд и може да се счупи с чук, започнал да “капе” в съда отдолу. За тези 99 години са “капнали” осем “капки” като осмата е паднала през 2000-та година и в момента деветата е на път. Този експеримент е послужил за да покаже, че вискозитетът (или свойството на даден материал или флуид да се съпротивлява/деформира под въздействието на напречна/срязваща сила) на катрана (всъщност това е нещо като зифт, не можах да разбера на български какво представлява точно, има и мазут, но е ясно, че става дума за нещо, което произлиза от петрол) е сто милиарда пъти по-голям от този на водата (т.е. водата “тече” много по-лесно)! Е, поне водата можем да я наблюдаваме, а “капенето” на зифта все още никой не е успял да го види, няма ентусиасти, които да стоят десетки години пред буркана и да чакат. :) Но е факт, че всичко е въпрос на време, че времето променя всичко около нас и нас, независимо колко невероятно може да ни се струва това. Както се убедихте, изказването на Хераклит важи и буквално – наистина всичко тече. :)

Сбъркан свят

Хората сме много странни животни. Този свят става все по-странен и сбъркан. Ето на какво попаднах днес, бая време ми трябваше докато се освестя от шока:

Каракуда се запъна в интимния отвор на пловдивчанка

Дълга 22 сантиметра каракуда е била извадена от влагалището на 23-годишна пловдивчанка, потвърдиха вчера пред Дарик радио медици от Многопрофилната болница за активно лечение в Пловдив. Пожелалите да запазят анонимност лекари разкриха, че младата дама е била на риболов с приятели край язовир "Пясъчник". Пострадалата не дала обяснение за начина, по който рибата е попаднала в половите є органи. И без тези подробности обаче станало ясно, че дамата е направила гаф, след като е насочила каракудата с главата напред. При това положение рибата се хлъзнала лесно във влагалището. Проблемът обаче възникнал, след като е трябвало да бъде извършена обратната операция. При изваждането острият шип върху гръбната перка на рибата, както и нейните подредени като керемиди на покрив люспи се законтрили в стените на влагалището. Именно поради тази причина на дамата не є оставало нищо друго, освен да потърси помощта на хирурга.

Боже, какво ли още ми предстои да видя в този живот, пък не съм много стар да му се невиди. Не смея и да си представя какви изродщини още ще се пръкнат на тоя свят по време на моето гостуване на тази Земя. Чудя се дали в природата на човека се крият тия аномалии или последния претърпява някаква трансформация в момента. Или може би се отприщват непознати за нас светове, които са били дълбоко заровени в сложната ни психика? Във всеки случай едно е ясно - човекът не е това, което беше. Или може би винаги е бил точно това, но скрит под маската на времето, в което е живял. А както знаем, днешното време доста предразполага към лудост...и тя се увеличава експоненциално. Този свят от началото на своето съществуване си върви към анархия - една спирала, която върви надолу и надолу като че ли до безкрайност, но все накрая попада в една черна дупка и от нея ново начало и пак надолу, надолу...

Но все пак важно е да откриваме положителните моменти в него. Който е успял да си затвори очите за ужасите на този свят, щастливо е живял. Наистина според източната философия колкото повече знания трупаш, толкова повече и печал. Но това не означава да си затваряме очите съвсем. Имам впредвид решимите проблеми да се опитваме да ги решаваме, а от нерешимите да се опитваме да се абстрахираме. А нерешими винаги ще има, иначе щеше да има и идеален свят.

Така говорейки обаче все пак горната новина си остава смешна и предизвикваща няколко усмивки. Защо? Е, все пак и аз съм от модерния луд свят, а той не прощава никому. :)