В подготовка за дипломиране

Лятото е в разгара си, населението също (по плажовете) и може би най-малкото сега е времето за работа. Но има някои неотложни неща, които трябва да се свършат, защото вече бяха отлагани с една година и е крайно време да се докарат до края.

Когато миналата година свърши и последният семестър от бакалавърското ми обучение, изобщо не бързах да завършвам, защото имах други планове за себе си и дипломирането можеше да почака. Още тогава знаех, че ще съжалявам за решението си да го отложа, посвещавайки времето си на други задачи. Но трябваше да направя избор – да пиша дипломна работа или да се занимавам с ИТ-администраторските си дейности. Избрах второто. Предполагам, че което и да бях подхванал миналата година, после щях да се ядосвам защо не съм избрал другото. В крайна сметка сега имам 3 сертификата и знам далеч повече неща от тогава. Истината е, че в нашата професия ‘ човек се учи докато е жив ’ е по-вярно от всякога. Нещо повече - задължително е, за да останеш конкурентно-способен на пазара на труда. Така че работата и обученията, които правя за себе си никога няма да свършат, но в конкретния случай трябва дабъдат ‘паузирани’, за да се отдели време за финалната права, изминаването на която би трябвало да ме направи инженер (поне формално).

Разбира се, за да ми бъде интересна темата на дипломната работа и за да стане колкото е възможно по-добра, трябваше да е свързана с това, с което се занимавам. Освен това, хубаво би било да се различава от досега правените и да бъде иновативна. Е, поне на локално ниво. Така се запознах с ITIL. Когато прочетох за ITIL, моментално осъзнах каква стойност би внесло внедряването му в нашата инфраструктура, макар и малка. ITIL означава Information Technology Infrastructure Library и представлява база от знания и добри практики за управление на всички процеси, които протичат в една ИТ инфраструктура. Този своеобразна рамка (framework) се имплементира главно в големите организации, където всички процеси са в много по-голям обем и липсата на организация на работата и строго дефинирани начини на вършенето й, би довело до висока цена за обслужване и дори невъзможност за функциониране с гаранция за качество. Но смятам, че дори и за малката организация този модел може да има успех. Традиционно за по-малките ИТ инфраструктури е характерна липсата на стандартизирани начини на обслужване, откъдето следват големи вариации в качеството на обслужване и оттам като цяло – недостатъчно качествена услуга. Това вероятно се дължи на факта, че те разполагат с по-ограничен бюджет и не могат да си позволят въвеждането на скъпо-струващи продукти за ИТ мениджмънт, но също така и на липсата на квалифициран персонал, който да се посвети в тази дейност. В нашия малък факултет нещата биха изглеждали по подобен начин, ако не бяхме мотивирани за промяна и нямахме софтуер по програмата MSDN Academic Alliance. Знам, че софтуерът по тази програма трябва да се използва само за разработка и тестване, но ако погледнем реално, ние ще го използваме за да администрираме по един препоръчителен начин системи, които се използват от студенти с цел обучение и разработка.

Далеч съм от мисълта, че ще успея да направя ИТ отдела на 100% работещ по добрите практики на ITIL. За съжаление с това се занимавам само аз, а един човек не е достатъчен за такъв мащабен проект. Но дори и само ако успея да тласна работата в посоката на стандартизацията, намаляване на разходите за обслужване и повишаване качеството на обслужване, то това би било постижение. И то за целия университет дори.

И така, моята дипломна работа трябва да представлява формално описание на всички ИТ процеси в нашия факултет и как те се разпределят в различните компоненти на ITIL – Incident Management, Problem Management, Change Management, Configuration Management, Security Management и други. Вероятно не всички биха могли да намерят приложение при нас, тъй като не сме типичната организация и дори клиентите ни не са (фактически това са нашите студенти). Но и това е една причина да опитаме и ако се получи, би било наистина иновативно като внедрено в академична организация (и дори в част от нея). Преди това да стане обаче, е необходимо технически инфраструктурата да е добре функционираща и оптимизирана. Това води до следващата част от дипломната работа.

IT Core Infrastructure Optimization – това е набор от критерии за оценка на дадена ИТ инфраструктура, разработени от Майкрософт с цел оптимизиране работата на ИТ като в процеса на оптимизация организацията попада в едно от четирите нива – Basic, Standartized, Rationalized, Dynamic като последното е характерно за високо-продуктивни ИТ среди с много ниски разходи за обслужване, централизирано управление и наблюдение и строго дефинирани политики. Тази оптимизация е необходима, защото не можем да говорим например за Incident Management без преди това да сме внедрили някаква система за Backup&Restore като нещо базово за всяка организация с присъствие на ИТ.

И накрая, как да ‘материализираме’ софтуерно (тук има някакво противоречие) всичко това, за което говорим? Да се разработи софтуерен продукт, който обхваща всички аспекти на ITIL, би било твърде трудоемко, вероятно твърде сложно за една дипломна работа и накрая не по силите на един ИТ администратор, които просто иска да придобие малко soft IT skills, ако може така да се каже. :) Затова на помощ идва System Center Service Manager, който отново е разработка на компанията Майкрософт и доста добре обхваща различните компоненти на една ITIL имплементация. Продуктът ще бъде готов в началото на 2010, но смятам, че първите две части на дипломната работа ще ни подготвят формално за това, което предстои да се случи реално.

Ако се цупите при споменаването на Майкрософт, нека обясня защо смятам, че е добре продуктът да бъде оттам. Първо – защо не? Мисля, че минаха дните, когато Windows трябваше да се рестартира всеки ден и сините екрани бяха ежедневие. Смятам, че компанията узря и започна да прави по-качествен софтуер, който наистина позволява да бъдем по-продуктивни и да работим по-ефективно. Второ – работим главно в Windows среда и нещо много важно – Active Directory. Централизираната удостоверителна система е в сърцето на управляемата ИТ инфраструктура. Ако искаме да използваме продукт от друг производител, то първо ще трябва да го закупим и второ, ако не поддържа интеграция с Active Directory, добавянето на още едно удостоверително ядро неминуемо води до затрудняване на администрацията, оттам и увеличаване на разходите, които всъщност са проблемите, с които се опитваме да се преборим. Като добавим и тясната интеграция на гореспоменатия софтуер с цялата фамилия System Center, става ясно, че той е един доста добър кандидат, който да ни помогне реално да се възползваме от предимствата на ITIL фреймуърка.

Трудно ми е да кажа дали тази структура е добра и дали като цяло работата, която смятам да свърша, е достатъчна за една дипломна работа. Това, което знам обаче е, че е нещо различно от повечето дипломни работи напоследък, ще ми достави удоволствие да се занимавам с него, ще науча доста неща и не на последно място по важност, ще допринесе за усъвършенстване на услугите, които предлагаме. Или най-малкото ще опитаме… :)

(Почти) Завръщане

След повече от половин година откакто не съм публикувал нищо в този дневник, реших че е време това да бъде направено. Не просто реших, а вероятно изпитах нуждата да го направя.

Разликата обаче е, че това вече не е публичен дневник. Не, че има какво да крия. Просто замисълът му още през 2005г беше да бъде нещо като таен дневник, в който да пиша каквото си искам и когато си искам. Впоследствие и други хора започнаха да го четат, защото реших да дам гласност на моите словоизлияния като поставя връзка към сайта в разни профили по сайтове и системи за моментални съобщения. По-късно установих, че придобитата популярност, която макар и да не беше голяма, все пак се състоеше от някакви хора, не ми е по вкуса. И така в този ден реших, че ако от време на време ми се допише нещо, то ще е само за моя лична употреба и справка. И хората, поканени да четат, а все още няма такива. :)

Причината, поради която нямаше толкова дълго време публикации обаче не беше от неудобство, че дневникът се чете публично (в крайна сметка тук няма написано нищо кой знае какво), а просто защото нямах време и най-вече – не ми се пишеше. Не е речено, че и занапред ще пиша много. Всичко е до стечение на обстоятелствата и изпитваната необходимост от това. Истината е, че постепенно започвам да ставам все по-зает и не остава време за документиране на житейските ми преживявания. „Действията” и работата отнемат по-голяма част от ежедневието ми отколкото размишленията и коментирането на нещата. Няма да излъжа ако кажа, че през 2008г ме е обзела някаква мания и ентусиазъм за работа, за трупане на опит и знания. Непрекъснато ми се струва, че не съм достатъчно добър (а кой всъщност е, човек се учи докато е жив) и си мисля как конкуренцията на пазара на труда е жестока (а не знам дори дали е така) и трябва да направя всичко възможно, за да бъда максимално up-to-date с материята от моята област и да не изоставам. Не мога да преценя дали средно-статистическият човек на моята възраст си живее живота по почивки, купони и жени или чете яко за да постигне една добра кариера и да я развива. И поради тази неизвестност се стремя да правя второто, за всеки случай, за да не бъда изненадан неприятно. В крайна сметка ако някой ден на престижно интервю за работа предпочетат мен пред останалите, то би трябвало да съм направил правилния избор. :) Разбира се, не е само това причината – все още не съм прегорял, така да се каже, и ми е интересно това, което правя (а дано и не ми се случи това прегаряне, макар че обикновено се случва точно поради високата натовареност и свръх ентусиазъм).

Следвайки гореописаното, конкретните мерки, които вземам за постигане на нивото, към което се стремя, са придобиване на различни професионални сертификати. В момента се готвя за изпит Microsoft Certified Professional – Planning, Implementing and Maintaining a Windows Server 2003 Active Directory Infrastructure. Исках това да стане в края на Юли, но нещо гледам, че свободните дати в сертификационния център ITCE бързо са се изчерпали и ще остане за Август (дано да има свободни тогава). Принципно за подготовка за един такъв изпит не е нужен повече от месец (с training kit от около 800-1000 страници), но на мен ми отне няколко месеца, понеже нямам възможност ежедневно да чета, все пак ходя на работа и то на две места. Разбира се, нужен е и някакъв опит, за максимизиране на резултата. В момента правя второ четене на kit-a и става доста бързо, за една седмица се минава. Харесва ми, много неща се научават. Това е първата стъпка към MCSE. Принципно би било добре преди да се занимавам с тия неща, да си оправя CCNA сертификацията най-сетне, но като знам, че трябва да изчета всички модули отново, не ми се започва. Минал съм и курс по Wireless, и там не съм ходил на изпит. Изобщо изкарах ги и зарязах сертифицирането, а ако го бях направил, сега щеше да ми е по-лек животът, защото нямаше да се чудя кога да се явявам. А и правилният път на придобиването на подобни сертификати е движейки се по OSI модела от долу нагоре. :) И наистина, редно е първо да знаеш как работи една мрежа и после да планираш и внедряваш технологии, които използват мрежата, както например Active Directory®. Но както е тръгнало и ако ми потръгне може да придобия първо сертификат за второто.

В училище на дневен (по-скоро месечен, полугодишен) ред в момента е да пиша дипломна работа. Реално обаче тема за дипломна работа още нямам. Въртят се само приказки за какво може да бъде, но още нищо не е дефинирано. Там не ми се мисли как ще станат нещата, понеже в момента съм зает с други такива. Като дойде проблемът за магистратурата, сигурно доста ще се ядосвам. Факт е, че не ми е приоритет в момента, какво да се прави, а знам, че би трябвало да бъде. Ще го мисля като опре ножът до кокала.

Засега толкоз, има още неща за разправяне, но защо да наблъсквам всичко в една тема и после да се сетя след година отново да напиша нещо. Да не стане голяма лъжица и за устата на единственият читател на този дневник. Реално може да се каже, че няма читатели, а само писател, но тъй като понякога обичам да преглеждам какво съм писал, мога да си позволя един читател. ;)

Microsoft Student Partners* in action

През изминалата седмица се състоя едно събитие, което ме ангажира в ролята ми на student partner за два дни. Става въпрос за мероприятие, проведено от Microsoft Bulgaria в градинката пред народния театър. Там имаше изградена шатра с 24 компютъра, където всеки, който желае можеше да пипне Windows Vista Ultimate и 2007 Microsoft Office System Enterprise Edition и то на български език. Нашата задача беше да демонстрираме новите възможности на тези продукти и ако трябва да се изразя в стил Microsoft – да накараме хората да кажат WOW. :) За целта ни беше проведено специално обучение.

Като изключим дългото стоене на крак през двата дни, беше приятно и полезно да си потренирам комуникационните възможности. При текучество от около 100 човека/час можеш да срещнеш най-различни типове. Като тръгнеш от хора, които не знаеха за какво иде реч и питаха дали се раздават шоколади, през заинтересувани за това какво ново им се предлага в тези версии и до очакваните скептици, чиято главна цел е да си направят редовното заяждане. Последните бяха малко и изглежда удряха греда при хапливите си опити, понеже очевидно информацията им е стара и са недостатъчно информирани, че не само външният вид на Windows Vista е променен. Други ме изумиха с желанието си да променят така новия продукт, че да е същият като този, с който вече са свикнали да работят. Е, изниква въпросът: за какво им е новият тогава? Те са от типа „Обичам Windows 98 и нищо друго”. :) Забелязах, че много хора питаха и за цената на офис пакета и операционната система, което е добър знак, че се върви верният път на легалното потребление. Разбира се, в момента това е трудно постижимо понеже цената не е съобразена с възможностите на средно печелещ българин. Но понеже очакваме стандартът да се качва постоянно, то в един момент и това ще стане.

За край ще кажа, че не съм фанатизиран на тема Microsoft. Доколко продуктите на компанията са добри или не ще прецени всеки, който ги ползва според нуждите и впечатленията си. Аз разчитам в работата си и на свободен софтуер и на Microsoft софтуер, поради което не съм отрицателно настроен към компанията, каквото е принципното схващане. За мен е важно студентите да имат избор, алтернатива и достъп до софтуера – именно това се опитваме да правим като student partners.


*Microsoft Student Partners @Wikipedia

Imagine Cup 2007

Когато става дума за състезания, трябва да призная, че в повечето случаи в живота си, а може би и във всички, съм бил пас. Не знам на какво се дължи, може би е някакъв комплекс за малоценност, проявяващ се в убеждението, че няма с какво да изляза с едни гърди напред пред останалите и съответно нямам шанс да бъда победител. Така съм си още от малък – не съм вземал участие в олимпиади, игри и състезания, с изключение на една олимпиада по физика, където преподавателят в училище ме убеди да участвам, но не стигнах далече, защото направо не си бях подготвен добре. :) Но тенденцията е това да се променя.

Като студенти-партньори на Microsoft редовно сме стимулирани от нашия ADE (Academic Developer Evangelist) да участваме в това ежегодно състезание, организирано от Microsoft. Сигурно за да дадем пример и на останалите, че и те да се включат, а и за наша лична изгода разбира се. Покрай редовните категории по Software Design и IT тази година има и не-IT категории, като например за кратък филм и фотография, което сериозно разширява кръга от потенциални заинтересувани за участие. Моите фотографски и операторски умения не са кой знае колко завидни, така че след дълго колебаене дали да участвам или не, накрая реших, че олимпийският принцип в случая важи. С едно важно уточнение – не го казвам, защото не вярвам в себе си, а защото това участие моментално ме превръща в бенефициент от допълнителни знания и ме стимулира да уча нови неща. А такъв стимул е винаги добре дошъл.

Категорията, в която участвам е IT Challenge и в общи линии тества способността на кандидатите да създават, управляват и поддържат сигурни, ефективни и мащабируеми IT системи за поддръжка на корпоративни IT инфраструктури. Точно по моята част. Първият кръг включва няколко quiz-a с въпроси. Аз първият го изпуснах в колебание, но то е достатъчно да се направи само един. Във втория се квалифицирах за втори кръг, а днес карах и третия. По-важното е тръпката от факта, че се състезаваш с още много хора по цял свят, а и накрая ти изписват името в едно каре. Е, ако се справиш прилично, разбира се. ;) А и усещането, че може да си победител винаги е приятно. Разбира се, трябва много работа и четене. Но участието в едно такова състезание е най-малкото стъпало нагоре към успеха, към който всички се стремим.