петък, април 08, 2005

Емоции по никое време

Не знам какво ми става, но вече съвсем си загубих ума. Вярно, че хората казват, че за тия неща подходящо време няма – те просто се случват. И така, ето ме мен, заек, новак, в една напълно непозната ситуация – обсебен съм от мисълта за един човек и не мога да се отърва от това натрапчиво чувство. А, между другото да Ви се представя – аз съм Й.Й. и днес ще ви говоря за чувствата си – нещо напълно нетипично за мен. :)

Мислех, че съм го преодолял, но явно не съм. Отново като се събудя сутрин се сещам първо за това, преди да си легна пак за този човек се замислям. През деня се виждаме често. Когато влиза в стаята се появява онова странно изпитване в корема, все едно си пред изпит и си много нервен. А пък като се усмихне, вече и да съм бил в лошо настроение, веднага се оправям – какъв чар само. :)

Вие ще кажете – “Действай!”. Аз ще кажа – “Не мога!”. И не защото съм срамежлив и притеснителен, а защото има една гадна дилема, пред която съм се изправял и друг път и която се надявах никога повече да не срещна. Но, уви! С този човек мисля, че сме много добри приятели. За пръв път в живота си срещам някого с толкова много допирни точки, интереси, разбирания, възпитение. Бяхме на разни мероприятия заедно – 5 часа си говорихме след това за нещата от живота, до полунонощ. Имам приятели, с които се познаваме вече 17 години, живеем на една врата разстояние, виждаме се всеки ден и въпреки това никога не сме обсъждали нещата, за които си говорим с този човек. Някак си всичко върви по-гладко, усещам необичайна привързаност към него.

Та именно това приятелство ме спира. Не мога да направя тази крачка, защото държа на това, което има в момента между нас и опитът за нещо повече би могъл да провали всичко, защото ситуацията е малко по-особена. Затова аз проучвам нещата, наблюдавам, разузнавам и отново стигам до заключението, че няма смисъл да се прави каквото и да било. Знам, че ще кажете, че трябва да опитам, защото поне ще знам, че няма да стане. И може би наистина нищо няма да загубя, защото доколкото го познавам това едва ли ще промени нещо в отрицателна посока. Ако стане така, то това би означавало, че съм го надценил. :) И все пак мисля, че не мога да питам за цената – отговорът може да ме сломи.

И така... това може и да е някакъв временен интерес, макар вече да продължава толкова време. Надявам се тези чувства да изчезнат и да останат само приятелските, защото се разсейвам и не мога да си върша работата както трябва – разконцентриран съм, отвян някъде другаде си, а и вижте колко време отделих специално за това, за да напиша този блог. Засега ще си остана на изходна позиция. Може би изпускам много, може би ще съжалявам в бъдеще, но явно такъв е животът, поне за мен.

1 коментар:

gery каза...

Това, което става с теб е съвсем нормално-просто те изпълват
човешки, но неконтролируеми чувства. Пишеш, че е нетипично за теб-та ти все още искаш да си тинейджър, но ето че в теб напират чувства, които изпитва един зрял човек и го поставят в странни ситуации. Е, да сложна е дилемата, в която си поставен, но така е по-сладко. Колкото по-недостижимо изглежда нещо, толкова повече ти се иска да го имаш. А всъщност, когато го получиш може да се окаже, че не е това, което си очаквал, на което си се надявал... Вече го имаш и не е толкова недостъпно...
Според мен вариантите са два-да запазиш чувствата за себе си и просто да се терзаеш или да споделиш, това което изпитваш. Ако споделиш, вариантите отново са два-да откликнат на чувствата ти или другият да не изпитва същото-тогава възможностите са две: да се окаже, че вашето приятелство не е особено силно, защото не можете да посрещнете заедно събития, които са по-силни от вас или да просъщесвува една приятелска връзка, изпълнена с много обич. А ако човекът,който изпълва мислите ти също се страхува да разкрие това, което чувства и се надява ти като мъж да го направиш, то ако се осмелиш може би ви очаква една изпълнена с любов и много вълнуващи преживявания връзка.
И все пак за всяко нещо има време. Ти не споделяш откога се познавате и колко сте близки, така че само твое остава решението кога е настъпил момента да се опиташ да превърнеш в реалност мислите си...
На мен ми се е случвало подобно нещо няколко пъти, но винаги съм била от другата страна. Когато се е превръщало във връзка е било красиво, оставило е хубави спомени и безброй вълнуващи емоции. А тези, които са останали просто приятели, всъщност не са "просто" приятели, а са отношения изпълнени с много обич и разкрити чувства.
Това мога да ти напиша от преживяното, а какво ще предприемеш зависи само от теб!