Емоции по никое време

Не знам какво ми става, но вече съвсем си загубих ума. Вярно, че хората казват, че за тия неща подходящо време няма – те просто се случват. И така, ето ме мен, заек, новак, в една напълно непозната ситуация – обсебен съм от мисълта за един човек и не мога да се отърва от това натрапчиво чувство. А, между другото да Ви се представя – аз съм Й.Й. и днес ще ви говоря за чувствата си – нещо напълно нетипично за мен. :)

Мислех, че съм го преодолял, но явно не съм. Отново като се събудя сутрин се сещам първо за това, преди да си легна пак за този човек се замислям. През деня се виждаме често. Когато влиза в стаята се появява онова странно изпитване в корема, все едно си пред изпит и си много нервен. А пък като се усмихне, вече и да съм бил в лошо настроение, веднага се оправям – какъв чар само. :)

Вие ще кажете – “Действай!”. Аз ще кажа – “Не мога!”. И не защото съм срамежлив и притеснителен, а защото има една гадна дилема, пред която съм се изправял и друг път и която се надявах никога повече да не срещна. Но, уви! С този човек мисля, че сме много добри приятели. За пръв път в живота си срещам някого с толкова много допирни точки, интереси, разбирания, възпитение. Бяхме на разни мероприятия заедно – 5 часа си говорихме след това за нещата от живота, до полунонощ. Имам приятели, с които се познаваме вече 17 години, живеем на една врата разстояние, виждаме се всеки ден и въпреки това никога не сме обсъждали нещата, за които си говорим с този човек. Някак си всичко върви по-гладко, усещам необичайна привързаност към него.

Та именно това приятелство ме спира. Не мога да направя тази крачка, защото държа на това, което има в момента между нас и опитът за нещо повече би могъл да провали всичко, защото ситуацията е малко по-особена. Затова аз проучвам нещата, наблюдавам, разузнавам и отново стигам до заключението, че няма смисъл да се прави каквото и да било. Знам, че ще кажете, че трябва да опитам, защото поне ще знам, че няма да стане. И може би наистина нищо няма да загубя, защото доколкото го познавам това едва ли ще промени нещо в отрицателна посока. Ако стане така, то това би означавало, че съм го надценил. :) И все пак мисля, че не мога да питам за цената – отговорът може да ме сломи.

И така... това може и да е някакъв временен интерес, макар вече да продължава толкова време. Надявам се тези чувства да изчезнат и да останат само приятелските, защото се разсейвам и не мога да си върша работата както трябва – разконцентриран съм, отвян някъде другаде си, а и вижте колко време отделих специално за това, за да напиша този блог. Засега ще си остана на изходна позиция. Може би изпускам много, може би ще съжалявам в бъдеще, но явно такъв е животът, поне за мен.