Винаги съм мразел постпразничните дни. Не е имало период след празници, когато да не съм се чувствал гадно. Ама сега много ми се насъбра като че ли. Обяснение си има за всичко. Но първо да си кажа защо ги мразя.
С две думи очакването да се случи нещо винаги е било по-приятно или по-гадно отколкото самото събитие. Най-малкото защото събитието обикновено трае много малко, да не кажа дори един миг. Да вземем например Коледните и Новогодишните празници. Приготовленията за тях започват още от края на Ноември/началото на Декември. Преди да дойдат същинските празници всичко е някак по-различно - почистват се улици, благи думи се леят от медиите (не че си струва да повярваш на нещо), организират се разни благотворителни кампании... Изобщо човек започва да вижда нещата по-различно, вижда положителното в цялата тая работа, още по-ефектно е ако е навалял пресен сняг, който спомага да не забелязваш боклуците по улиците, които иначе те засипват на всяка крачка. При това в ранния стадий на тези празници нещата все още са спокойни - няма забързан народ, няма пукотевици като във военно положение, изобщо само хубави неща, тъй като българинът е свикнал да прави всичко в последния момент, аз дори смея да кажа, че не правя изключение от това правило.
Скоро обаче идват заветните 24, 25, 26ти и 31. Декември, за които толкова беше зор. И вече чарът изчезва. Те траят само по една вечер или по един миг и после всичко е останало назад. Чуват се само коментари кой до каква степен се е напил като свиня. Явно в България (за другите страни не знам) хората смятат за задължително условие да се посрещне новата година мъртво пиян. Та остават накрая само някакви спомени не от празниците, а от предпразниците, е, разбира се и тоновете боклук навън, направен от хвърлени бомбички и пиратки.
И после всичко си тръгва постарому. Старите грижи, старото сиво ежедневие и задачи. Но заедно с така описаните дотук причини за новогодишна депресия при мен се добавя и стрес от предстояща първа сесия, паника и още нещо, което макар и със страх бих могъл да нарека "любовна мъка" (понеже досега не ми се е случвало, та се притеснявам да не използвам грешно понятието, но най-вероятно е това). Всички тези неприятни състояния като интерферират и се получава една много ужасна смес, която ме кара да си задам въпроси като "Какво по дяволите правя", "Какъв е смисълът", "Защо пак..." и подобни, които изглежда няма да доведат до нещо конструктивно.
В такива моменти ми се ще просто да се замразя за определен период от време и да не чувствам нищо. Ето на това му викам аз истинско спокойствие. Събудете ме като потече чистата вода...
С две думи очакването да се случи нещо винаги е било по-приятно или по-гадно отколкото самото събитие. Най-малкото защото събитието обикновено трае много малко, да не кажа дори един миг. Да вземем например Коледните и Новогодишните празници. Приготовленията за тях започват още от края на Ноември/началото на Декември. Преди да дойдат същинските празници всичко е някак по-различно - почистват се улици, благи думи се леят от медиите (не че си струва да повярваш на нещо), организират се разни благотворителни кампании... Изобщо човек започва да вижда нещата по-различно, вижда положителното в цялата тая работа, още по-ефектно е ако е навалял пресен сняг, който спомага да не забелязваш боклуците по улиците, които иначе те засипват на всяка крачка. При това в ранния стадий на тези празници нещата все още са спокойни - няма забързан народ, няма пукотевици като във военно положение, изобщо само хубави неща, тъй като българинът е свикнал да прави всичко в последния момент, аз дори смея да кажа, че не правя изключение от това правило.
Скоро обаче идват заветните 24, 25, 26ти и 31. Декември, за които толкова беше зор. И вече чарът изчезва. Те траят само по една вечер или по един миг и после всичко е останало назад. Чуват се само коментари кой до каква степен се е напил като свиня. Явно в България (за другите страни не знам) хората смятат за задължително условие да се посрещне новата година мъртво пиян. Та остават накрая само някакви спомени не от празниците, а от предпразниците, е, разбира се и тоновете боклук навън, направен от хвърлени бомбички и пиратки.
И после всичко си тръгва постарому. Старите грижи, старото сиво ежедневие и задачи. Но заедно с така описаните дотук причини за новогодишна депресия при мен се добавя и стрес от предстояща първа сесия, паника и още нещо, което макар и със страх бих могъл да нарека "любовна мъка" (понеже досега не ми се е случвало, та се притеснявам да не използвам грешно понятието, но най-вероятно е това). Всички тези неприятни състояния като интерферират и се получава една много ужасна смес, която ме кара да си задам въпроси като "Какво по дяволите правя", "Какъв е смисълът", "Защо пак..." и подобни, които изглежда няма да доведат до нещо конструктивно.
В такива моменти ми се ще просто да се замразя за определен период от време и да не чувствам нищо. Ето на това му викам аз истинско спокойствие. Събудете ме като потече чистата вода...
2 коментара:
Knopper, преувеличаването наистина е довело до желания от теб ефект, особено съдейки по горния коментар:))))))))))))))))))))))
Ама, да ти кажа, най-много се смях на заглавието на блога ти:))))))))))))))))))))))))))) Имаш чудесно чувство за хумор и ще наминавам честичко да те чета:)
И още нещо... любовната мъка. Ако действително си в тая фаза, изживей я пълноценно, защото след време тя ще бъде едно от твоите повратни точки, към които с любов ще се връщаш:)
Ама за тоя стрес и паника от първата сесия изобщо не си прав:) Я се стегни и дръж на положение:)) Знаеш много добре, че ще се справиш, ако трябва и магии ще ти пращам:РРР
Поздрави:
Люси, която не усети нищичко преди празниците, но в часовете за празнуване имаше толкова адреналин, че би вдигнала и мъртвец от моргата:))))))))))))))))))))))
Ех, благодаря за подкрепата. Ще се опитам да повдигна малко настроението, все си казвам "да не ти пука". Дано да е така. :)
Публикуване на коментар