За топологията, делегацията и 8.Декември

Така де, стига с тези измислени заглавия от типа “Интегрален маратон” или “Емоции по никое време”... вече се усещам как си блъскам главата понякога да напиша нещо оригинално отгоре, ама като се замисля, че тук чета и пиша само аз, реших, че няма нужда да впечатлявам сам себе си с това, така че по същество. :)

Вчера с колегите от администрацията преструктурирахме топологията на факултетската компютърна мрежа. Там е работата всъщност, че това, което го имаше преди не можеше да се нарече “топология”, а произволно разхвърляни устройства и кабели, в резултат на което не се знаеше къде какво има, къде какво влиза и излиза. А това е недопустимо от стилна гледна точка и най-вече заради това, че това е академична среда и там нещата трябва да изглеждат по принцип най-добре реализирани, защото се предполага, че обучаващите се внасят нови и свежи идеи като по този начин усъвършенстват текущата инфраструктура. Е, изглежда ситуацията не беше такава, но беше крайно време това да се направи, ако щеш и само защото това е моето работно място и това, което виждах всеки ден беше трън в очите ми и не предразполага към каквато и да е полезна работа.

По време на процеса бяха извадени всички кабели, спряни всички сървъри (в събота няма никакво потребление, защото никой не учи), след което беше премахнато всичко излишно чрез оптимизиране на връзките и преразпределение на физическото местоположение на някои комуникационни устройства. Резултатът от това е, че реализираната топология на мрежата в момента може да се дефинира като топология от тип “дървовидна”, при която крайните хостове са свързани към един общ комутатор като тези комутатори от своя страна са свързани чрез Uplink порт един с друг.

Освен техническата полза от тази дейност има и още една, не по-малко важна, а именно – работата в екип. Едно такова начинание ни сближава и показва начина на работа на всеки един от нас. И аз, като ръководител-направление “Комуникационна мрежа” (това ми е делегирано като отговорност) смея да кажа, че съм доволен от свършената работа. :) Денят на начинанието всъщност много добре съвпада и с посещението на инспекция от Германия и министерството, чиято задача е да направят оценка на работата на факултета, от което зависи дали той ще продължи да издава германски дипломи на абсолвентите. Така че предстои напрегната седмица, през която трябва да се покаже, че нещата вървят добре и договорът с Германската служба за академичен обмен трябва да се продължи. Няма да скрия, че има и много неща, които куцат, но ако има развитие и при преподавателските кадри, както има и в технологично отношение, то нещата ще се подобрят.

Стига дискусии по работа, идва студентският празник 8. Декември и се започнаха приготовленията – въпроси от типа “къде, какво, кой, колко...”. Аз си мълча по тая точка, защото за мен този празник е проформа в общи линии. Знам обаче, че солидарността е важно нещо и затова нямам намерение да се отделям от групата. Не съм много купонджия, но все и аз ще си намеря някакво място в този празник без това да означава, че ще стоя на едно място, тъй като установих, че не е особено вълнуващо. :) След това предстои най-трудната досега сесия, но поне се надявам тази година да няма новогодишни депресии и разни други мъки. Пък и блогът ще има рожден ден, така че ще пием шампанско и след Нова Година... :)

Заслужена почивка

Зад гърба ми е една сравнително натоварена седмица предвид факта, че вече съм на работа. Трябваше да се свършат доста неща. Е, вярно, че за някои от тях трябваше повече време и отнеха три пъти повече време от предвиденото, но в крайна сметка финалният резултат е важен, особено когато не става дума за нещо фатално. Но трябва да призная, че имаше неясно поставени цели и задачи и съответно се очаква нещо да не е изпълнено в срок в такъв случай.

И така, с какво толкова беше овърлоудната седмицата:

• Да се вкара в изправност уж готовият VPN шлюз за връзка с една от фирмите, която достави нов сървър.
  
• Да се инсталират две безжични точки за достъп до интернет във факултета.
• Да се обърне внимание на допълнително възникналите непредвидени проблеми.
• Да се посещават лекции и упражнения.

Това е само една 5-дневна работна седмица, обаче сами се досещате, че точно заради последната точка тя става толкова натоварена. Признавам, че се наложи да се жертват някои от лекциите и упражненията, но няма как, беше крайно време за тези задачи... и някои хора, които явно бяха вече сърдити. :)

Смея да кажа, че имам удовлетворението за в общи линии добре свършена работа. В това отношение смятам, че човек никога не трябва да е доволен от работата си, защото в противен случай си мисли, че е свършил нещата прекрасно, самозабравя се. А все пак сме хора и грешим, а това е нещо, което човек винаги трябва да има наум. Тъй че е добре да се съмняваш дали това, което си свършил е добре свършено и винаги да мислиш за подобрение. Защото е казано: Проблемът на света е, че глупавите са непоклатимо сигурни, а интелигентните - пълни със съмнения. Затова нека се стараем да сме от вторите като за целта се съмняваме. :)

А заслужената почивка ми бяха съботата и неделята. Стоях си вкъщи, отказах да ходя на купон. Понякога ми трябва тишина и домашен уют. Така наваксах съня по 4 часа през седмицата и смея да кажа, че съм готов за новите предизвикателства, които ме очакват през седмица 47 на 2005-та година. :)