Усмивки от старите ленти

Днес бях поканен на “среща на класа”, на която се надявах да присъстваме повечко хора най-после – за да се видим и припомним “кой къде беше и докъде я е докарал” :). Уви, дойдоха малко хора – организаторите, аз и още някои, които не познавах, така че не може да се каже, че беше точно среща на класа. Всъщност дори и аз нямам място сред групата, която организира меропроятието, но един от тях принадлежеше едно време И на моята, така че от уважение към него, а и мислех, че ще дойдат повече.

Установих, че има хора, сред които винаги ще се чувствам неловко, дори и след 5 години съвместно обучение в гимназията. Все същите лигни, все същите неуместни забележки, да не кажа аграрни. :) Ние просто живеем в различни светове и максимума, който можем да направим е да се примирим с това и да оставим всеки да си живее там, където иска, стига да не пречи на другите. От време на време просто се срещаме, правим checkpoint и после отново по пътя, който всеки си е избрал.

На връщане в метрото срещнах друг един бивш съученик, но от училището, в което бях от първи до седми клас. Трябваха ми 4 секунди да се сетя кой е това. :) Ние с него никога не сме били близки приятели, просто съученици, обаче всеки имаше много неща за казване и я нямаше онази тягостна атмосфера, когато се чудиш каква тема да подхванеш и какво да кажеш. Комуникацията е някак на съвсем различно ниво. Може би порастваме... а това значи, че има някакво развитие и аз се радвам, че редом с ужасяващата стагнация у някои хора (за съжаление не означава, че ще останеш вечно млад) срещам и интелигентни и способни, които съм познавал от времето, когато бяхме с големите ученически чанти, когато бяхме едни запетайки, когато бяхме деца...