Миналата година животът ми поднесе много изпити. Уж говорихме, че като станеш на 20 то нищо не се променя в сравнение с това, което е било като си на 19. Но изминалата година действително беше доста наситена с тестове. И не говоря просто за тестовете по математика, физика, информатика, материалознание и други значими за човечеството науки, които несъмнено не бяха малко. Имам предвид изпитанията, които животът поднася. И за тях за съжаление преподавателят не известява предварително.
Честно казано не мога да се позная вече. Не знам израстване ли е или деградация. Бях толкова различен преди няколко години и за кратко време настъпи някаква трансформация. Това може би е един от първите знаци на прехода от детето към възрастния. Не че съм се срещал много с проблемите на “възрастните” (не мога да се нарека такъв, това определение ми е някак неопределено), но в духовно отношение поне има голяма промяна. А като си представя, че дори и за хората около мене аз все още си оставам малко ‘затворена консерва’, представям си какво е било преди няколко години. Искате пример? Отказвах да имам интимни връзки, само защото... не съм навършил 18 години. Някакво вътрешно самоограничаване, не знам защо е било така. Странното е, че никой никога не ми е набивал в главата такова нещо. Тогава имаше един изпит всъщност, след който ми беше много зле месеци наред. Докато в един момент не ми светна, че това е просто глупост и не заслужава да му се отделя внимание.
А 2005-та се оказа особено изгодна за създаване на “Клуб на разбитите сърца”. Поднесени ми бяха два изпита – на единия се провалих, а другият продължава и до ден днешен. Последният е особено тежък не за мен, а за друг човек, но реално изпитваният съм аз – как да се науча да приемам сигнал от една туптяща помпа, така че сигналът да не се губи напразно. Моят приемник тупти с твърде различна ‘фаза’ така да се каже. Единият излъчва, но другият не приема. Единият се стопява, изтощава, другият не усеща нищо...
Честно казано не мога да се позная вече. Не знам израстване ли е или деградация. Бях толкова различен преди няколко години и за кратко време настъпи някаква трансформация. Това може би е един от първите знаци на прехода от детето към възрастния. Не че съм се срещал много с проблемите на “възрастните” (не мога да се нарека такъв, това определение ми е някак неопределено), но в духовно отношение поне има голяма промяна. А като си представя, че дори и за хората около мене аз все още си оставам малко ‘затворена консерва’, представям си какво е било преди няколко години. Искате пример? Отказвах да имам интимни връзки, само защото... не съм навършил 18 години. Някакво вътрешно самоограничаване, не знам защо е било така. Странното е, че никой никога не ми е набивал в главата такова нещо. Тогава имаше един изпит всъщност, след който ми беше много зле месеци наред. Докато в един момент не ми светна, че това е просто глупост и не заслужава да му се отделя внимание.
А 2005-та се оказа особено изгодна за създаване на “Клуб на разбитите сърца”. Поднесени ми бяха два изпита – на единия се провалих, а другият продължава и до ден днешен. Последният е особено тежък не за мен, а за друг човек, но реално изпитваният съм аз – как да се науча да приемам сигнал от една туптяща помпа, така че сигналът да не се губи напразно. Моят приемник тупти с твърде различна ‘фаза’ така да се каже. Единият излъчва, но другият не приема. Единият се стопява, изтощава, другият не усеща нищо...
Няма коментари:
Публикуване на коментар