Есен, есен – умиращ сезон...*

И така голямото колело на трудолюбието отново се завърта с пълна сила. Дойде сезонът на активността, иновациите, по-високите цени. Отново на училище, но вече пораснал с една година и гледащ малко по-отгоре жадните за знания първокурсници. Вече доста от абсурдите, за които ви разказвах в “Университетът – що е то?” са изчистени и се надявам тази тенденция да продължи.

А аз най-после съм отново “в джаза” така да се каже. Свърши тъгуването заради края на лятната почивка и отново съм заровен в проблемите на обучението – мероприятия, планове, амбиции, проекти, домашни и т.н. Много неща има да се свършат и ще се постарая да отделя време за всичко. Очаквам тази година да съм по-продуктивен, тъй като няма да се губи време за ориентиране и приспособяване към нова обстановка. Освен това и здравословно съм по-добре – стомахът ми се пооправи. Емоциите по онова време съвсем го бяха разстроили. :)

Добре де, защо тогава да е “умиращ сезон”? Дори нов кмет ще имаме скоро. Прочитам текста и ми става ясно:

Замина ти
и денят опустя,
и нощта е вече,
и нощта е вече без звезда.*

Но това се отнася за хората, които вероятно разделят в края на лятото, не за “сингли” като мен (всъщност донякъде се отнася, но темата няма да я разискваме повече). Така че смело мога да заявя, че този сезон, колкото и по принцип да ми е противен, не е умиращ. Сухите листа, дъждът и липсата на слънце помагат да не се се отнасям много в разни блянове, а да се захвана по-сериозно с “нАучна дейност”. На добър час на всички ученически и работнически съсловия!


*Цитатите са от “Есен” на “Диана Експрес”.