Университетът - що е то?

След като вече мина половин година, откакто съм "член" на тази институция напоследък започнах да се замислям какво всъщност представлява тя. Защото установих, че за периода от няколко месеца съм минал през няколко разбирания за това, що е то университет.

Както на всеки новобранец (предполагам) очакванията ми бяха твърде големи. Явно отново бях надценил родния труд, но мисля, че това е само, защото знаех, че се е намесила немска ръка в цялата работа. За съжаление българската такава изпъква повече и то не в своя блясък. След първоначалния шок, породен от липсата на организация в ръководството, се окопитих и си помислих, че е редно да изчакам известно време, воден от принципа "Времето лекува" - било то и факултети. Много по-лесно е обаче времето да "излекува" разбиранията на един човек, отколкото тези на много (да кажем, тези, които работят там). Затова и аз преминавах от едно в друго настроение относно цялата дейност няколко пъти като разочарованието преобладаваше значително. И въпреки поредния и последния потрес, свързан със сесията, преди няколко дни отново ми се изясниха някои неща, които съвсем не говорят лошо за университета.

Оказа се, че Университетът (У) явно не дава това, което изглежда, че би трябвало да дава - образованието по предмета, който е написан в книжката/регистрите. Ако не се и вгледаме по-надълбоко изобщо може и да не забележим, че въобще нещо получаваме от него. Но то е казано, че най-същественото е невидимо за очите. Не знам дали У ще ме научи на това, което искам, но знам, че ако не бях постъпил в него нямаше да ме научи на неща, които са ценни. Той ме запозна с интелигентни хора, с които имам сходни интереси и разбирания и с които ако се обединя можем да постигнем добри резултати. Той ме мотивира сам да се опитам да взема и да направя, това което искам, а не да чакам Той да ми го даде, защото това би означавало да чакам писмо от мъртвец. Той ми даде приятели, които вярвам остават за цял живот (както училището). Той ме кара и ме предизвиква да се опитвам да се боря с неговата порочна система, макар да знам, че не мога да я победя, но това ми дава опит и ме нахъсва да продължавам.

Но всичко това е "зад кулисите" на идеята "У". Гледа се повърхностно и не се забелязват положителните страни. А човек просто трябва да ги оцени, защото те наистина са ценни. Може би изглежда, че Той работи против нас, но всъщност "отзад погледнато, навътре" Той ни насърчава сами да търсим своето щастие и просперитет. Ето защо смятам, че българската образователна система не е лоша - голямата й степен на несъвършенство ни насърчава сами (но заедно) да се справяме с трудностите и съответно да бъдем по-добре подготвени, когато завършвайки гордо заявяваме: "Аз съм завършил Техническия Университет"...