Още едно ново начало

Животът на човек е изпъстрен с нови начала в много отношения. Нещо се завършва, друго се започва, други неща остават незавършени. След първото проплакване, първата хапка, първата двойка, първата среща, първата целувка (опс, тук трябва да наваксвам), първият курс, първата висша математика... дойде време и за първата работа – първите стъпки в професионалния живот. Но не да живеем професионално, а просто да сме част от “работническата класа”. :) Радвам се, че в университета ще направя първите си стъпки към практическото прилагане на всичко това, от което се интересувам и с което съм се занимавал досега. Късметлия съм, че институцията вече не ми предоставя само сухи знания, но ми дава възможност да се развивам натам, накъдето пожелая (естествено с някои ограничения, но е доказано, че на този свят без ограничения настъпва хаос, така че Едноличен Търговец “Бог-3” според мен правилно управлява човешките си ресурси (Бог-3, т.е. мастър на третата планета)).

Разбира се, това не за всички е така, но ако човек има мотивация и се отвори за създаването на нови неща, ако целта не е единствено паричният профит, но и умствения, то тогава нещата се получават. Вярвам, че първите стъпки в една нова и непозната ситуация е човек да докаже, че има какво да даде и да се представи като ценен ресурс, загубата на който би довела до загуба за сметка на целия колектив. Ако даваш, ставаш до някаква степен източник на информация, на знания и тогава никога няма да си сам, но започнеш ли само да искаш безвъзвратно ставаш в един момент товар за останалите и оттам – не само излишен, но и пречка. А това води до изолацията.

Така че ще се старая да дам каквото мога от себе си и да се надявам хората да оценяват това, като същевременно не дават неограничен път на използвача в себе си, който присъства до някаква степен във всеки у нас. Ако и вие правите първи стъпки, желая ви на добър час както и никога да не се надценявате повече отколкото другите ви надценяват. :)

Есен, есен – умиращ сезон...*

И така голямото колело на трудолюбието отново се завърта с пълна сила. Дойде сезонът на активността, иновациите, по-високите цени. Отново на училище, но вече пораснал с една година и гледащ малко по-отгоре жадните за знания първокурсници. Вече доста от абсурдите, за които ви разказвах в “Университетът – що е то?” са изчистени и се надявам тази тенденция да продължи.

А аз най-после съм отново “в джаза” така да се каже. Свърши тъгуването заради края на лятната почивка и отново съм заровен в проблемите на обучението – мероприятия, планове, амбиции, проекти, домашни и т.н. Много неща има да се свършат и ще се постарая да отделя време за всичко. Очаквам тази година да съм по-продуктивен, тъй като няма да се губи време за ориентиране и приспособяване към нова обстановка. Освен това и здравословно съм по-добре – стомахът ми се пооправи. Емоциите по онова време съвсем го бяха разстроили. :)

Добре де, защо тогава да е “умиращ сезон”? Дори нов кмет ще имаме скоро. Прочитам текста и ми става ясно:

Замина ти
и денят опустя,
и нощта е вече,
и нощта е вече без звезда.*

Но това се отнася за хората, които вероятно разделят в края на лятото, не за “сингли” като мен (всъщност донякъде се отнася, но темата няма да я разискваме повече). Така че смело мога да заявя, че този сезон, колкото и по принцип да ми е противен, не е умиращ. Сухите листа, дъждът и липсата на слънце помагат да не се се отнасям много в разни блянове, а да се захвана по-сериозно с “нАучна дейност”. На добър час на всички ученически и работнически съсловия!


*Цитатите са от “Есен” на “Диана Експрес”.