Класически концерт и една звездна нощ

Макар, че напоследък съм чест посетител на различни културни прояви, то признавам, на класически концерт не бях ходил. И така решихме да отидем на свирнята на Васко Василев и приятели – аз и някой, за когото вече е ставало дума тук. Този път той водеше парада, миналия път аз (като го въведох в джаза). :)

Естествено беше много хубаво. Той се оплака, че нещо нямало голямо шоу, но това не е както в джаза или танцувалната музика. Последните са стимулант за тялото и настроението, докато цигулката на един такъв музикант от световна класа докосва струните на душата...така да се каже. И това не означава, че ще си излезете тъжни от залата. Напротив. :)

А след концерта пред мен се откри топлата пролетна нощ с нейната романтика, ясните звезди и половин Луна. Само дето трябваше да си ги гледам сам, нали е голям бързак и искаше да си ходи, даже покана за пица отхвърли :) ... а нощта беше идеална за разходка пеш до вкъщи (НДК – Люлин, 23.00). През деня е ужас – много хора, много коли, пушек, мръсотия, боклук, стрес... няма откъде да минеш, шумно и неприятно. По-добре да си стои човек вкъщи. Но летните нощи не са за пропускане. Просто си е друг свят – няма ги намръщените хора, не се виждат боклуците, не е горещо и прашно и задушно.

Преди седмица в градинката до Хилтън беше много приятно – на пейката, до чешмичката, на лаф, вода и звездоброене. Почти никой няма – само наш’те коментари се чуват от време на време (трима човека) и разбира се тук-там някое преминаващо такси, неуморно на своя пост. И после през нощта трябвало да се спи... прав беше, Митко, знам, че ще прочетеш това. :)

Интегрален маратон

Разправял ли съм Ви как пиша домашни по математика? Не?! Много пропускате... :) Всяка седмица трябва да предам поне 3 решени задачи, които ми се дават в петък и също в петък (другият, разбира се, дори ние от ТУ не сме такива ентусиасти, че да ги предаваме същия петък) трябва да ги предам. Естествено аз имам цяла седмица за да ги напиша, но не – това се прави в четвъртък вечер, когато слънцето залезе, когато хората затихнат и заспят, когато тишината прорязва мрака и напрежението е най-голямо, защото трябва срокове да се спазват. Тогава човешката издръжливост и концентрация се поставят пред изпитание, няма ядене, пиене и спане – имаме цел и сме българи и го правим в последния момент. :)

Та след Баба Марта и производните й е редно и да интегрираме последните малко. Този четвъртък бяха интегралите на мода. Оказаха се забавни, особено, когато нещата излизат както трябва. :) Имаше в изобилие, но не успях всичките, няма време. Всъщност най-хубавото на това, че ги пишеш в четвъртък може би е фактът, че винаги можеш да се оправдаеш с причината “Нямаше достатъчно време”, която естествено никой не приема, но все пак за лично успокоение става. Е, на Страшния Съд (лятна семестриална сесия) всичко си излиза наяве. :)

Това беше за тази седмица... почти, защото в събота имам пробен изпит по немски. А идват тежки седмици, на всичкото отгоре времето лети все по-бързо и по-бързо. Докато се осъзная и си поема дъх вече фюрерът ми е дал новите задачи и чака... Но, “тая е така” както ми казва баща ми. Черпак, с който да си наливам всичко в главата все още не съм открил, но и би било малко скучно с такъв черпак, не мислите ли... :)

Последен епизод

Спокойно, няма да закривам блога (а някой може и да кажат сега “ех жалко”, на тях ще кажа “Какво за Бога правите тук?!” :) ). Това е последен епизод от историята, дето ви я разказвам вече в два последователни поста. Тя всъщност не започна с “Емоции по никое време” – това беше просто изблик на въпросните емоции, които просто ми дойдоха в повече и така попаднаха тук. Който е следил редовно какво съм писал ще му стане ясно, че още във втория пост стана дума за това. Но никога не знаеш кога ще ти дойдат в повече и затова е имало моменти на “нормално поведение” и на депресии – краткотрайни, но неприятни и потискащи.

Аз едва ли повече ще пиша по този въпрос тук, защото ми се струва, че много неща ми се изясниха и няма какво повече да се каже по темата. След известни наблюдения установих, че аз и обектът на моя интерес едва ли имаме бъдеще заедно по начина, по който ми се щеше да е. Трудно ще е да свикна с тази идея, но ще трябва, животът продължава така или иначе. Няма смисъл да си правя илюзии за нещо, което е твърде ясно вече. Защото няма в какво да се съмнявам, събрах достатъчно информация, която е също така достатъчно красноречива.

Не знам колко още ще тлее това чувство, но знам, че няма да е лесно да се махне. Честно казано – не искам да се маха, защото е приятно, но и също толкова убийствено, когато е несподелено. Някога нещата ще излязат наяве и това ще постави на изпитание нашите взаимоотношения. Но няма да е сега. Ще бъде тежко и гадно, но ще го преодолея. Все някога и все някак. Нали съм оптимист...