Макар, че напоследък съм чест посетител на различни културни прояви, то признавам, на класически концерт не бях ходил. И така решихме да отидем на свирнята на Васко Василев и приятели – аз и някой, за когото вече е ставало дума тук. Този път той водеше парада, миналия път аз (като го въведох в джаза). :)
Естествено беше много хубаво. Той се оплака, че нещо нямало голямо шоу, но това не е както в джаза или танцувалната музика. Последните са стимулант за тялото и настроението, докато цигулката на един такъв музикант от световна класа докосва струните на душата...така да се каже. И това не означава, че ще си излезете тъжни от залата. Напротив. :)
А след концерта пред мен се откри топлата пролетна нощ с нейната романтика, ясните звезди и половин Луна. Само дето трябваше да си ги гледам сам, нали е голям бързак и искаше да си ходи, даже покана за пица отхвърли :) ... а нощта беше идеална за разходка пеш до вкъщи (НДК – Люлин, 23.00). През деня е ужас – много хора, много коли, пушек, мръсотия, боклук, стрес... няма откъде да минеш, шумно и неприятно. По-добре да си стои човек вкъщи. Но летните нощи не са за пропускане. Просто си е друг свят – няма ги намръщените хора, не се виждат боклуците, не е горещо и прашно и задушно.
Естествено беше много хубаво. Той се оплака, че нещо нямало голямо шоу, но това не е както в джаза или танцувалната музика. Последните са стимулант за тялото и настроението, докато цигулката на един такъв музикант от световна класа докосва струните на душата...така да се каже. И това не означава, че ще си излезете тъжни от залата. Напротив. :)
А след концерта пред мен се откри топлата пролетна нощ с нейната романтика, ясните звезди и половин Луна. Само дето трябваше да си ги гледам сам, нали е голям бързак и искаше да си ходи, даже покана за пица отхвърли :) ... а нощта беше идеална за разходка пеш до вкъщи (НДК – Люлин, 23.00). През деня е ужас – много хора, много коли, пушек, мръсотия, боклук, стрес... няма откъде да минеш, шумно и неприятно. По-добре да си стои човек вкъщи. Но летните нощи не са за пропускане. Просто си е друг свят – няма ги намръщените хора, не се виждат боклуците, не е горещо и прашно и задушно.
Преди седмица в градинката до Хилтън беше много приятно – на пейката, до чешмичката, на лаф, вода и звездоброене. Почти никой няма – само наш’те коментари се чуват от време на време (трима човека) и разбира се тук-там някое преминаващо такси, неуморно на своя пост. И после през нощта трябвало да се спи... прав беше, Митко, знам, че ще прочетеш това. :)
Няма коментари:
Публикуване на коментар