Все още не съм учил за диференциране и производни, но реших така да нарека празниците през Март, пък математиците нека ме застрелят ако не съм се изразил правилно. С времето забелязам, че все по-малко усещам духа на някой празник - било то Коледа, Баба Марта, рождени и именни дни. Някак си тези празници минават покрай мен, засенчени от сивото ежедневие, което ме заобикаля. Ето например 3. Март. Направо със срам мога да кажа, че изобщо не усетих, че празнувам Национален празник. Освен това само един колега ми честити по АйСиКюто, иначе цък (да си призная, и аз не честитих на никого освен на него в отговор). В този ден правих всичко това, което правих и през всички останали обикновени дни. А има хора, които се вдигат и отиват чак на вр. Шипка, което е похвално. Не знам за средностатистическия българин, но на мен ми е писнало да "празнувам", когато календарът посочи дата за това - правя го, когато съм в настроение. Естествено, поклон пред всички тези, които са допринесли за Освобождението, повече не мога да кажа.
В края на Март ставам на 20... значи досега съм празнувал 18 рожденни дни, 19тият не го празнувах и сега се чудя какво да правя на 20тия - нали уж е юбилейно число. Може да почерпя, ама шум май няма да вдигам. В крайна сметка какво хубаво има в това човек да остарява. :) С днешния начин на живеене може да се каже, че 1/4 от живота ми е вече история - ми то нищо не остана бе! Ей значи, човек докато се осъзнае и вече е пътник. Един живот не стига май - за каквото и да било... :)
Няма коментари:
Публикуване на коментар