Седя и гледам в празното пространство. Мисля си за живота, който можех да имам. Живота, който трябваше сам да си изградя, така както всички правят. А аз се самовглъбих в манията за кариера и нищо друго не ми беше важно. Мислех, че съм в хармония със себе си и не ми трябва близост. Защо не се поучих от грешките на другите? Или може би няма други толкова глупави, че да смятат, че животът в своя собствен затворен и изолиран свят би бил смислен… Години в заблуда и измамно щастие. Балонът се надува и става все по-голям. Сега се пука и на негово място зее дупката. Как да се измъкна като времето не може да се върне? Пропуснатото във времето остава завинаги. И дните стават тежки и бременни. Само нощите носят облекчение – тогава, когато не чувствам нищо…
1 коментар:
Можеше да имаш, но можеше и да нямаш?! Можеше да е по-хубав /такъв, какъвто сега смяташ, че е трябвало да си изградиш /, но можеше и да е по-лош и сега да съжаляваш, че не си такъв, какъвто си сега. Изобщо, животът е много релефен / пълен с дупки и върхове / и в същото време динамично променящ се / едни дупки днес, ти се струват върхове утре и обратно /. Според мен, за да излезеш от дупката, в която си в момента, трябва седейки в нея да избереш следващия връх към които искаш да тръгнеш и повярвай ми, скоро ще бъдеш горе. Нямам никакви съмнения - ти си постигнал много по-трудни неща. Сигурно не съм успял да ти покажа много неща,едно от които е, че за може би най-важни са взаимоотношенията между хората - носещи най-голямата болка и най-голямата радост. Вече сигурно си достигнал до това умозаключение, разбира се страдайки по пътя. Нищо - за това пък ще започнеш да ги цениш повече.
Имаш много предимства, едно от които е, че аз, баща ти, много те обичам и колкото и да ми е тъжно за това, че не си доволен в момента от себе си, нямам никакви съмнения, че ще излезеш от "дупката", ще се огледаш насам натам и ще кажеш Я, ИМА ХУБАВИ МИГОВЕ В ЖИВОТА НА ЧОВЕКА.
Публикуване на коментар