Въпреки че се старая да ходя на разни мероприятия, предимно концерти, сравнително често, не всичко гледам да описвам както може би сте забелязали. А и все пак това се дължи на понижената ми блогова активност все пак. Този път обаче не мога да се сдържа, защото днес присъствах на концерт, на какъвто не бях ходил досега. Просто впечатлението ми от този е наистина главозамайващо.
Все е имало много джазови концерти в зала 1 на НДК, но мисля, че като този тази зала не е виждала. Може и да греша, но повечето изпълнители следват някаква установена норма на поведение на сцената, която е известна на всички. Това не значи, че не са добри – просто Kenny G е различно добър. Даже много добър. Ежедневно слушам smooth jazz и имам някои впечатления от музиката, която прави, но не очаквах на живо да видя такова шоу.
Да започнем с това, че в началото на концерта Кени не се появи на сцената… появи се от един от входовете на залата, свирейки. Половината изпълнение беше минало, докато публиката разбере откъде се свири. Веднага стана ясно, че обича да свири близо до хората и това се доказа и по време на всичките 150 минути. Колко просто, но никой не го беше правил досега. Всъщност през една голяма част от концерта той обикаляше залата като се появяваше на различни места и свирейки минаваше между блоковете. Сякаш свиреше лично на всеки един зрител в тази зала. Преживяването е наистина невероятно. Останах много приятно изненадан и от озвучаването на тази зала този път, тъй като по принцип е прекалено тихо. Е, този път не беше. Но да не забравяме, че заедно с цялата група са и екипът от звуковите му инженери и осветителите. Колкото до талантът на Кени… е, явно не съм бил достатъчно запознат след като останах потресен от това, как този човек владее саксофона и че е в нещо като хармония с него. Но да беше само той… станахме свидетели и на страхотни солови изпълнения на перкусии и бас китара. Сякаш се бяха събрали най-добрите и искаха да дадат най-доброто от себе си. Бас държа, че го направиха. Особено като се има предвид старанието, което Кени беше положил, за да каже не едно, а няколко изречения на български език! И това никой не го беше правил също. За нас е израз на невероятно уважение да си направиш този труд, защото знаем колко ни е сложен езикът. Ричард Клайдерман, например, говори по-често на френски на концерта си, по-малко на английски и не помня да каза нещо на български (пак може да ме лъже паметта). Идеята ми е, че това не го прави по-малко гениален. Но, да се повторя, Кени го прави различно гениален.
Изненадата за публиката беше един подарък, който Кени направи на онези, които си закупиха два негови диска от лобито – сопрано саксофон, автографиран лично от него. Победители бяха мъж и жена, за които имаше отредено място на сцената, където седнаха и Кени им посвири лично на новия им саксофон. За всеки любител на джаза това несъмнено е едно върховно удоволствие. Можех да го прочета само по лицата им. Дори и само за такива моменти си заслужава да се живее…
След концерта на гардероба имаше опашка от зрители, желаещи да закупят CD. Кени обеща да подписва, докато има желаещи, независимо колко време ще отнеме. Аз не си падам много по автографи и особено цялата тая суматоха около получаването им, но този път наистина го исках. Е, в крайна сметка и аз си получих своето. Не ми вярвате? Моля. :)
Няма коментари:
Публикуване на коментар