Постарому

След като минаха тези невероятни 13 дни от моя живот, се наложи да се върна и към всичко онова, което оставих след като заминах. Адаптацията не беше лесна. Бях видимо депресивно-социопатен и често, докато четях за изпита по системни архитектури миналата седмица, ме обземаха изблици на носталгия към местата, през които минах, които видях и усетих.

Оказа се, обаче, че човек не може дори да се остави да изживее тази меланхолия. Събитията се случват толкова бързо, че искам или не, вътрешният ми глас, който крещеше „Искам още в Хелзинки”, беше заглушен поетапно. Главният ангажимент, който оставих за изпълнение след завръщането ми, беше свързан отново с Hewlett-Packard и два дни след като кацнах на родня земя, отидох и на четвърто интервю във фирмата. Между другото, важно е да кажа, че дори и аз не знаех преди това, че съм кандидатствал за една интересна за мен длъжност (или поне така звучеше от описанието). Няколко пъти се колебах и си попълвах данните на сайта, но не изпращах окончателно кандидатурата. Е, явно обаче съм я изпратил и не съм разбрал. Четвъртото интервю мина чудесно (поне съм благодарен на HP, че ми дадоха опит в интервютата). Преди два дни получих официално предложение за сключване на трудов договор. Знаех, че ще го получа и до вчера бях 100% сигурен, че ще го приема. Вчера дори си поиграх да смятам каква чиста заплата ще получавам при 11 200 евро годишно възнаграждение.

И днес, след ужасно протеклия изпит по изследване на операциите и един разговор с нашия декан, аз реших да отхвърля офертата. Решението беше много трудно. Пренаредих някои приоритети просто. И установих, че живот и здраве след като завърша, ще имам много години пред себе си, за да работя и да изкарвам големите пари. Защо да избързвам и да прецаквам последната година от обучението си, да залагам на карта изпитите си през септември, да изпусна лекциите, които най-после ще са ми интересни, да не мога да се съсредоточа в дипломната си работа и не на последно място, да оставям колегите от сегашната ми ‘работа’ без поддръжка от човек с опит в наличната среда. Не искам да се лакомя за 1800 лева на месец, защо да бързам? Сега ще съм студент, след няколко години вече никога няма да бъда. И ще ми предстоят поне 30 години работа вероятно. Защо да бързам?

Това, за което ме е яд, е, че изгубих времето на HR-ите от HP, които изглеждаха щастливи, че ще се присъединя към техния екип. Сигурно ще изглежда много странно, как съм кандидатствал, минал съм през три интервюта (1 по телефона, 2 на живо), спечелил съм конкурса и са ми предложили поста и аз се отказвам в последната фаза. Яд ме е и за това, че сега откажа ли, вероятно приключвам с тази компания, защото ще ме е срам да кандидатствам някога отново.

Началникът ми ми предложи и работа в една малка фирма по негова препоръка, май собственост на швейцарската фармацевтична корпорация Roche. Което значи, че там има перспектива за работа също. Хубавото засега е, че парите, които ще получавам евентуално са напълно достатъчно за моите нужди в момента, а администрацията на мрежата до голяма степен може да се прави отдалечено, което ми дава гъвкавостта, която ми трябва засега. HP наемат само full-time и честно казано нямах отговор на въпроса „А лекциите и упражненията?”, който логично следва.

И така, software distribution specialist в HP ще бъде някой друг. Мисля, че това беше една от най-сериозните дилеми, с които съм се сблъсквал досега. А времето, както винаги, ще покаже дали съм направил правилния избор.

Ден 13, Петък (последен)

Първият и последният ден са най-трудни. На първия – докато се ориентираш в новата ситуация и свикнеш с обстановката. А на последния гадното му е, че се замисляш как за последен път минаваш покрай тези места, пътуваш с този влак и за последен път срещаш тези хора. Съмнително е, че ще ги видим отново. Всичко това внася известна тъга в деня преди и на заминаване. Все пак си посветил част от живота си на тези места и оставяш нещо от себе си някъде, където вероятно никога няма да се върнеш. Все пак не е Германия или Франция. Тук си живеят в друг свят.

Хелзинки е чудесен град, но много скъп и за да се живее добре тук си трябват добри доходи. Аз не съм злопаметен принципно и останах с много добри впечатление от това, което видях. Хареса ми начинът, по който е организирана инфраструктурата, почти празния и точен на секундата градски транспорт в 9 сутринта в делнични дни, белите нощи и слънчевите дни, зеленината, липсата на стрес, реда...

Като най-негативно впечатление ми остана споменът за това как неколкократно видях хора в центъра и на оживени места, които си уринираха на улицата без да им пука, ей така пред магазина например. Представете си как един бял човек, добре изглеждащ, не просяк изведнъж реши да си свърши работата на улицата. Тази гледка я видях неведнъж и не мога да си го обясня, но някак си не се вписва в цялата обстановка. Също така ми се стори, че хор ата са по-студени, ходят сами по улиците, нерядко видях млади хора насядали навън по бирариите и пият сами. Много рядко видях двойки – нещо, което в София се вижда често, ако се абстрахираме от пенсионерите на всяка крачка. А тук последните ги няма никакви, те си имат отделен ‘квартал’ и с високите данъци, които плащат работещите, си получават доста добри пенсии. Средната възраст на хората по улиците ми се струва около 30 години. Всички са много учтиви, но са съвсем друг манталитет.

Последната лекция днес беше интересна и обхващаше легалната и етична страна при организиране на сигурност в ICT. След това беше и вторият ни изпит, който беше по-труден от предишния, но пак може да се каже, че мина задоволително. Лабораторно упражнение нямаше след изпита, тогава се състоя церемонията по връчване на сертификатите ни за участие. Паднаха големи аплодисменти, не може да се оспори, че организаторите се бяха справили добре. Със сигурност ако бяха в България щеше да има повече издънки. Но то се видя още от началото, че този университет държи много на репутацията си и хората, които работят в него са мотивирани да го правят за добрия му имидж и качественото обучение. В библиотеката има много книги, които ми се ще да имахме и ние. По нашата тема особено са купища. В аудиторните зали и стаи достъпът става с RFID ключове. И има защо. Залите са климатизирани и много модерни, има компютърна система за управление на осветлението, щорите, прожектора, високоговорителите, видеото и радиото. Дадени са много пари, за да се извлече максимума от учебния процес. Компютърните зали са с качествени работни станции на Dell, всяка струваща по 1000 евро. Има управление на системите и политики, загрижен и сериозен IT отдел, който работи професионално, както в една истинска модерна компания. Нещо, което Техническият Университет – София може би никога няма да има, защото е на светлинни години от тези неща, а най-важният ресурс – хората, е със знания от ранния мезозой.

В края на работния ден имахме вечеря в стола на университета (където всеки ден се сервира обяд от шведска маса, но да не забравя да се оплача, че ни умориха от варен ориз, варени картофи и разни странни заливки за сосове. За мен беше ОК, ама някои едвам издържаха храната) с неща, различни от картофи и ориз. Естествено нашите хора изпиха най-много бира. Аз за престоя си за тези 13 дни съм изпил само една. Нещо не ми се пие...

В момента повечето са на клуб в Хелзинки. Аз ходих след вечерята за да взема сувенири за роднините, които ми струваха 64 евро. Няма как, трябва да се вземе нещо, пак казвам, че не съм отишъл просто ‘в чужбина’. Но клуба реших да пропусна. Да, последната ни вечер е, но ние така и така много с чужденците не се сдушихме извън работата по упражненията и всеки си движеше със сънародниците си. Това не ми хареса, ама сме си такива. Българите излязохме най-социопатни. Холандците и финладците пък бяха най-готини според мен (под финландската група от проекта разбираме в случая 80% чернокожи студенти, така и не разбрах защо толкова често се срещат и в университета, и в Хелзинки по улиците).

Така завърши Intensive Programme – Improving the Security Knowledge in ICT в Хелзинки (всъщност Leppävaara, Espoo), Финландия от 4.6 до 15.16. Изразено с две думи – заслужаваше си и съм много доволен. Утре в 13.50 потегляме от хотела, а аз сутринта след закуската и преди неприятната част по приготвяне на багажа трябва да мина през търговския център Sello тук в алкохолния магазин, за да взема няколко малки сувенирни шишета от прочутата водка Finlandia.
Това е от мен по този етикет в блога, благодаря на тези, които проявиха интерес да прочетат за моето пътуване на север. Moi moi! :)

Ден 10, Вторник; Ден 11, Сряда; Ден 12, Четвъртък

Както се вижда от датата, тази бележка я пиша чак в края на четвъртъка. Причината за това са появили се във вторник неочаквани събития, които попречиха на нормалното водене на дневника всеки ден. Или по-скоро се случи така, че поради мерки за сигурност реших да не пиша докато нещата не се оправят.

А всъщност се случи така, че един велик германец (националността установихме в последствие) реши да си тества способностите по кракване на wireless мрежи и в резултат на това беше кракнат нашия gateway в хотела и или нямаше интернет или имаше, но минаваше през атакуващия. Така че реших да не пращам никакви пароли преди да си начеше крастата. Изглежда беше започнал с ARP Spoof и пренасочил трафика през него (това лесно се вижда с traceroute), но това, което главно ме усъмни в късната вечер във вторник, беше ARP таблицата, в която имаше два адреса с един и същи МАС, единият от които – на шлюза. Както и да е, отложихме интернетването и за следващия ден, тъй като атаката продължи. Чак днес беше спрял да мизериите и можеше да се работи нормално. Но то това се очакваше, като имаш 60 човека на едно място, по-голямата част от които разбират доста от мрежи и сигурност.

И така, във вторник денят си започна както обикновено, но завърши не толкова обикновено. В този ден беше ред на отбор 4 да презентира резултатите от лабораторните задачи. Аз съм част от този отбор. По стечение на обстоятелствата се наложи да презентирам половината от нещата, частта за изграждане на IPSec VPN тунел. Ако си бях стоял настрана и не се бях включил в упражнението, нямаше да презентирам, ама на... Имахме около 20 минути да направим презентацията и това си оказа и влияние върху качеството й. В началото започнах несигурно, да не кажа заеквайки, после се сблъсках с непозната за мен презентация, т.е. трябваше първо да анализирам написаното преди да го представя. На всичкото отгоре липсваха някои части, които казах, че са направени, ама ги нямаше в слайдовете, защото холандецът е правил copy-paste от примерната конфигурация, вместо от реалната. Това си пролича във въпросите на вечно заинтересованите румънци. Извиних се криво-ляво, замазахме положението. Едно е да си правиш планове как да го кажеш, друго е като застанеш пред публика.

Вторник, сряда и днес до Хелзинки не съм ходил, но утре мисля да мина за последно. Във вторник гледах bTV, понеже видях, че излъчват новия сезон на г-н Монк. Започна да ни омръзва градът, вече сме обиколили всичко и сме разгледали каквото има за гледане. Последващи ходения обикновено резултират в обикаляне на магазини, откъдето щеш-не щеш излизаш с разни неща. Така че реших да си остана в нашата Leppävaara. В сряда обиколихме отново големия търговски център Sello тук, няма какво толкова да му се гледа. Лекцията в сряда беше на тема Intrusion Detection and Prevention Systems и беше оригинално измислена, с видеоконферентна връзка до Регенсбург, Германия, откъдето на живо ни демонстрираха способностите на McAfee IntruShield IDS/IPS система.

А днес беше последното ни лабароторно упражнение. Утре имаме изпит от 13:30. Размахаха ни пръст да вземем на сериозно нещата, защото европейската комисия искала да види добри резултати от интензивната програма. В противен случай се налагало да си платим престоя. Естествено това са пълни абсурдизми. Нека ме съдят, аз нищо не съм подписвал, договори не е имало. :) Ама аз пък се старая, така че да си гледат работата. Тая вечер преговарях лекциите, така че не очаквам сериозни изненади. Ама и те не са го измислили достатъчно добре, не може да искат да пишеш по отворени въпроси, а да имаш за подготовка толкова малко време. Единственият ти шанс е да имаш предварителни знания по темите.

Да се надяваме, че повече хакове няма да има и ще публикувам успешно и утрешния последен дневен лог от престоя ми във Финландия. Вече всички искат да си ходят, не че не ни харесва, напротив, ама ни омръзна и е време да се връщане към рутинните си дейности. Освен това от вчера се развали времето и заваля един ситен и гаден дъжд, захладня и вече няма какво да се прави. И все пак хванахме чудесно време. Дано такова ни и изпрати в събота. :)

Ден 9, Понеделник

Днешният ден започна редовно с обилната за мен закуска от две филий с масло, шунка, кашкавал, краставици, една с конфитюр, чай и портокалов сок. За някои сигурно е нищо, ама аз като не ям принципно толкова рано и ми е сериозно захранване. А и по обяд гладът не е така стръвнишки както ако не се яде сутрин, т.е. може да се понесе да се пропусне обядът и чак към 16:00 се усеща, че е крайно време, не че го пропускам. :)

Румънците на лекцията отново доказаха, че са си малко въздух под налягане, много се дуят, не че малко знаят, ама ги хващахме и в грешки, което ако си позволиш лукса да се дуеш, си е недопустимо и смехотворно. На упражнението имахме проблеми с тия PIX-ове, понеже голяма част от нас не са се занимавали с такива. В CCNA курса не се разискват, чак в Network Security, но той тръгва в ТУ, ако не се лъжа, чак следващата учебна година. А финландците ги имат тези два курса като част от стандартната си учебна програма, е, как няма да разбират. Утре ще презентира публично нашият отбор. Предполагам, че нашият румънец ще се изяви. Дано, че не ми се разправя да презентирам пред публика. Донякъде обичам, но не и когато се превръща в задължение.

Днес, преди презентацията на предишната група, се ‘чупихме’ така да се каже от Evtek и запрашихме към един метълски магазин в Хелзинки. Той работи до 17:30 и трябваше да тръгнем по-рано. Обаче какви неща имаше там... такова нещо не бях виждал. Три стаи със СД-та и грамофонни плочи, сувенири, тениски, медалиони, чаши, кутии... раят за феновете на тази музика. Аз не мога да я оценя, но се сещам за някои имена, които щяха да се размажат направо... Сигурно от пиле мляко може да се намери там. В крайна сметка взех една ‘книга’ със CD (Dimmu Borgir – Death Cult Armageddon), която според продавача, който естествено беше доста разбиращ и фен, е ръчна изработка на някакви затворници от не знам си кой затвор в Европа и тя самата е направена от метал (!). Наистина е много оригинално, тежи доста, но вътре има картинки върху самия метал и текстовете на траковете от диска. Цената на това принципно е доста висока, но сега е с намаление. Ще бъде за подарък на един приятел, бих взел още една, ама щеше много солено да ми излезе, много пари не си нося. Но просто този магазин трябва да го види всеки слуашател на тази музика – щом дори аз толкова се впечатлих, значи гледай за какво става дума... А металната книга, мисля ще бъде оценена по достойнство, доста идейно е измислено.

После с няколко колеги се разхожахме пак из Хелзинки из огромните магазини, където можеш адски много пари да потурчиш. Обаче по дрехи човек може да се загледа определено, има много готини ризки и тениски. Нашите в България много не хващат окото. А тук хем са красиви, хем са качествени, не е някаква нискостойностна китайска стока. Този път не купих нищо, ама си сефтосах Visa Electron картата на ПОС в едно заведение за кебапи и после пак с една бира за 5.20 евро. Ми стипендии, заслужил съм си ги с учене. :) Скъп град е, дълго време с немного пари трудно можеш да издържиш, при това говорим за дневни разходи, защото аз не плащам нито хотел, нито закуска или обяд, нито самолетни билети. Но това е цената на атмосферата, която носи всичко тук. Усещам, че след наближаващото ни заминаване в събота ме чака депресия, надявам се кратка, тъй като отново се връщаме към нашата неоправена и неуредена София и старите проблеми, които ни чакат в нея.

Ден 8, Неделя

Добре е да се отбележи, че тези два дни направо си го ударихме здраво туристическата. В неделя предвиденият sightseeing беше в едно селце на 51 километра от Хелзинки – Porvoo. Билетът до там струва 9.20 евро и се пътува с автобус. Оказа се някакво по-старинно селище със стари къщички в руски и шведски стил. Екскурзоводът ни обясни, че когато са се били руснаците и шведите Хелзинки е бил опожарен, но понеже в Porvoo сградите са били каменни, там са се запазили едни от най-старите постройки. Някога е било почти изцяло шведско селище, а сега са само 35%. Показаха ни къщата, където е отсядал Александър I, приятни малки улички и изглед по-отвисоко от един хълм, откъдето се вижда голяма част от селото. Катедралата за съжаление е била опожарена миналата година на 29.Март и сега я реставрират и не можахме да я видим.

Имаше различни версии за това дали пътуването дотам си е струвало. На мен лично ми хареса, беше приятно и научихме някои работи. Вярно, че не е толкова пищно колкото някои български стари градчета, но мисля, че трябва да уважаваме у чуждата история, защото всяка страна е допринесла с нея към световново културно богатство.

Оказа се, че Porvoo все пак е известна местност и то с ръчно изработвания шоколад. Така че намерихме един магазин и дегустирахме разни шоколади преди да купим. Хубави бяха, с изключение на едни ‘гумени’ черни странни бонбони, които имах неблагоразумието да опитам още в хотела по предложение на моите съквартиранти, но изглежда комбинацията от сладко и кисело в такъв продукт не се хареса много никому.

По пътя към Porvoo не можеше да не ми направи впечатление страхотната зелена покривка, която се простираше около нас. Много дървета, много гори, големи зелени поляни с треви, подравнени до милиметър, разкриват се невероятно пеизажи. В крайна сметка горите са голямото богатство на Финландия и си ги пазят добре. Планини няма никакви, изключително равно е, но се замислих, че природата е красива под всяка една нейна форма и няма да е честно ако кажем, че само ние имаме красива природа. Има много какво да се види и тук, образи, които се запечатват в съзнанието.

Вечерта поостанахме отново в Хелзинки да разгледаме една част, в която не бяхме ходили, главно около пристанището. Снимахме заминаването на големия кораб-мечта, ядохме сладоледи, а аз пих за първи път финладска бира Lapin Kulta за 4.50 евро в едно заведения на връщане. Но беше хубава, усещаше се вкусът на хмел, по-мека е от нашите. До гарата на връщане заснехме и часовника в 21.40 заедно със светлото небе.

Денят беше хубав и приятен, както всеки ден досега. Сега поглеждам и виждам, че има някакви облаци, а днес беше и малко по-хладно. Все се надявам, че ще задържи без валежи поне докато си тръгнем. За по-добро време от това просто не бихме могли и да си мечтаем. :)

Ден 7, Събота

Първият ни почивен ден – слънчев и топъл, точно както се надявахме. Нито един облак нямаше на небето и Слънцето си печеше жарко. Организираното за днес мероприятие беше корабен круиз около островите до Хелзинки. Беше наистина страхотно, много приятно изживяване. Противно на очакванията ни, нямаше клатене в кораба и съответно инциденти със стомасите. То като се замисля, ако имаше, надали някой щеше да се съгласи да тръгне на разходка в морето и да си изплакне стомаха заедно с това.

Доста островчета има около Хелзингския архипелаг. Като тръгнеш от пристанището, се пътува около час преди наистина да излезеш в по-открито море, иначе подминаваш островчета непрекъснато. Кои малки, кои – по-големи, но живот на тях колкото искаш – хора се мокрят във водата, къщички построени, докарани коли... Видяхме и огромни кораби, луксозни и товарни презокеански чудовища. Е, това вече на пристанище Бургас май не можете да го видите. Пред нас се простираше чудесна гледка, която си заслужава да се види. По време на пътуването имахме и обяд на кораба със сьомга и разни други приятни работи. В 14.20 пристигнахме на остров Suomenlinna, който си е сравнително голям остров и го обикаляхме до 17 часа. Беше много приятно, разглеждахме крепости, топове, имаше страшно много хора, насядали по поляни, други се осмелиха дори да влязат във водата и да плуват. Ама и ни напече доста и ми гореше лицето до преди малко, сега е по-добре. Но денят беше наистина чудесен и си остава в спомените.

След това в Хелзинки имаше фестивал на салсата, който доколкото разбрах се организира всяко лято. Имаше много танци и музика по центъра. Изобщо днес беше доста населено, явно финландците наизлизат през уикенда повече. Разхождахме се насам-натам, застояхме се на една ливада в центъра както още стотина човека, след което вечерта наистина доволни от деня се прибрахме в Leppävaara. Сега гледам Pro7, но ще си лягам, понеже утре ни чака пътуване до градче, наречено Porvoo. :)

Ден 6, Петък

Завърши и първата учебна седмица от нашата интензивна програма. Това се случи с 90-минутен изпит по трите теми, разисквани във вторник, сряда и четвъртък: Vulnerabilities and threats in ICT, Network Attacks и Cryptographic algorithms. Изпитът съдържаше въпроси от тези теми – въпроси със свободен отговор, а не тест. Въпреки това беше много приятен и аз като се разписах, та не се спрях. Истината е, че ако човек не е бил запознат предварително донякъде с тези теми, трудно може за 3 дни за по няколко часа да му се изнясни всичко. Вечер не може да се учи, защото след 17 часа излизаме да разглеждаме по Хелзинки и околностите, а това е уморително и после изобщо не ти е до четене. И все пак и аз научих доста неща, припомних си други, затвърдих трети, а и една много добра идея ще взаимствам от системната администрация на Evtek. Хората са сложили на всички компютри по един VMWare Player и с един клик на мишката от десктопа можеш да си пуснеш Windows XP, Windows Server 2003, BackTrack 2, CentOS 5... Така лесно можем да решим проблема с липсата на Linux в нашия факултет. Може да поставя въпроса за разискване като се върна.

Вечерта трябваше да разглеждаме един музей на изкуството, но нещо се пръснахме, не изчакахме групата и зе забихме в големия мол Stockmann в Хелзинки. А там как лесно се трошат пари... леле. В сувенирния магазин има много оригинални неща, май ще купя още някои преди да тръгнем обратно към София. Времето ни мина в разходки по краища на града, в които не бяхме ходили. Открихме ботаническата градина, после едно езерце, после Хелзингския Университет. Той е на едно хълмче и има много хубав изглед отгоре, към вода, кораби, сгради... Минахме покрай някои „метълски” магазини, те рано затварят, в 17:30, но това са неща, които човек другаде няма да срещне често. :) Цял магазин видях с грамофонни плочи и СДта, май ще трябва да намина да видим дали ще намеря това дето ми поръчаха да купя. После ядох за цели 8.50 евро (честно казано, ако си купуваш нещо отвън набързо, примерно сандвич и напитка, под тази сума трудно ще намериш нещо като хората). Колкото и да е пестелив човек, тук просто не се живее евтино. И все пак с всеки изминал ден все повече харесвам как е устроено всичко тук и сигурно ще ми лиспва като се прибера.

По време консумацията с един колега наблюдавахме как финландките минават на групички по 4-5-6... еми не са слухове, доста красиви минават. Даже снима две госпожици с телефона си, еми имаше защо. :) Попитахме една за пътя до ботаническата градина... ейй, какви сини очи имаше, да се чудиш да я слушаш ли, да я гледаш ли... Повечето са такива. Просто са красива нация, и жените и мъжете. Е, има и някои по-затлъстели така. Иначе има доста афро-американци, не знам какво толкова правят тук, явно им е станало много жега в Африка. Но ние попаднахме на време, в което не можеш да познаеш, че си на север, дните горещи, нощите горещи, само дето пълних куфара с ненужни пуловери.

Утре е събота и май ще поспим повече... малко повече. От 12:00 до 15:00 отиваме на sightseeing cruise in Helsinki area archipelago. Дано съм устойчив на морска болест. Дали е така ще разберете утре.

Ден 5, Четвъртък

Мина и денят с криптографията, от който всички се страхуваха толкова. А то всъщност математика много нямаше. Темата е сериозна и просто не може в рамките на 3 часа да се обърне внимание на всички неща. Най-общо загатнахме за какво става дума в криптографията, а задачата за следобяд ни беше да се изпробва шифърът на Виженер и да се напише програма, която дешифрира шифротекст, шифриран с шифъра на Цезар.

Иначе в тиймовете се обособяват ‘лидери’, които повеждат останалите, организират, пишат по дъската, чертаят и така нататък. Установихме, че румънците обичат да се изживяват като такива. Един от нашите освен солидни познания има и доста social skills и днес инициира процес по сплотяване и опознаване, при който всеки излиза на дъската и се представя, кой е, откъде е, с какво се занимава, какво учи. Аз се чувствам като заек, щото другите са все магистри, а аз още не съм ‘инж.’ :) Днес понеже имаше и програмистка задача се отделиха подотбори от програмисти и непрограмисти. Аз имам по-практически интерес към криптографията отколкото изследователски, понеже си трябват и солидни познания по математика. Това означава, че повече ме интересува не съвсем детайлно как работят криптографските алторитми (макар да е задължително да има човек представа и от това), а технологията по внедряването им в защитата на нашите системи.

Остана да ви кажа и за социалната програма след 17 часа. А тя беше посещение в Heureka Science Centre във Vantaa. Това е не толкова музей, а по-скоро набор от съоръжения, които привличат интереса на малки и големи. Примерно: слънчеви батерии (на открито) и къщичка, която се захранва от електричеството, генерирано от светлината; турбина, която изхвърля въздух със скорост 25 м/с, слънчев часовник (стрелката е вашата сянка), каране на колело по опънато въже; различни експерименти, реализирани някога от физици, тримерни изображения, мултимедийни презентации и много други. Това, което отличава този център от типичния музей е, че посетителят участва активно в обиколката на музея, т.е. прави някаква опитна постановка, натиска бутони, следва инструкции, за да види резултата от това. С две думи много от законите на физиката технически представени по много интересен и забавен начин. Заслужава се да се види.

На връщане минах през Хелзинки и посетих големия мол Stockmann. Най-вече дрехи има, но на последния етаж е сувенирен магазин. Там човек може много пари да похарчи. Платих 43 евро за 20 минути. Купих си една малка възглавничка Finland, разни картички на Хелзинки, тениска I Love Helsinki за началника Бъчваров, а преди това и едно ДВД от Heureka Shop. И ей така изведнъж отиват много пари. Наистина не е евтин животът тук. А като гледам хората какви пълни чанти носят вечер се убеждавам все повече колко е висок стандартът на живот. Но при толкова спокоен живот и никаква динамика, малко хора, движение и трафик си мисля, че бързо ще ми дотегне този начин на живот. Засега обаче е много приятно. :)

Утре ми е първият изпит по разискваните теми. То няма кога да се чете за това, защото след цял ден от 9 до 17 лекции и след това разходка нагоре-надолу, я по музеи, после по Хелзинки, а да не говорим за пътя до хотела, който включва едно неприятно изкачване в тази иначе безпланинна страна, така че пристигаш задъхан до него. Ще се разчита на запомнен и вече познат материал. В тази област ще докладвам утре.

Ден 4, Сряда

Днешният ден беше така да се каже академичен. Имахме по-сериозна аудиторна заетост поради естеството на упражнението. Беше даден case study, в който са дефинирани различни изисквания за мрежова инфраструктура и сигурност на дадена компания, а от нас се изисква да имплементираме подходяща мрежова топология съгласно дадените изисквания, т.е. възможно най-добра свързаност при възможно най-голяма сигурност така, че да съвпада с нуждите на бизнеса.

Изглежда странният факт, че имахме неограничен бюджет (защото целта беше да се наблегне на сигурността и да се види технически как биха могли да изглеждат нещата, избягвайки въпроса дали решението е ценово ефективно), ни затрудни, понеже доста време го разисквахме. Не е лесно за малко време да се състави такава топология. Особено когато има 15 човека и всеки е с виждания, които се отличават в някаква степен от тези на останалите. Всеки има някакви идеи и представа за даден аспект. Направи ми впечатление, че нашата група наблегна повече на сигурността на мрежово и по-ниско (network level) ниво, което обхващаше главно сегментиране по VLANs. Аз опитах няколко пъти да подметна, че VLANs трябва да има, но по-сериозната сигурност трябва да бъде на application level, което значи използване на централизирана директорийна услуга, удостоверяване със сертификати и смарт карти, създаване на security groups, RADIUS, VPNs, SSL и така нататък. Според мен загубихме време в разискване на излишни неща, примерно как да бъде логването на потребителите, пък как да бъде със споделянето на файловете, с NFS ли, с FTP ли, с SMB ли... не разбрах защо подлежеше на разискване, след като това нещо го получаваме директно от директорийната услуга и е ясно, че логично би трябвало да бъде SMB. След дълги параноични разисквания се стигна до решение с SMB over SSH с изграждане на SSH сесията с bat файл при стартиране на компютъра, нещо, което не съм правил никога и не знам доколко е възможно и подлежащо на управление. В крайна сметка ми се струва, че дори и да е сигурна направената топология, тя ще е доста трудна за администрация, защото малки промени в топологията ще са свързани с моментална необходима намеса на администратора. За малки мрежи – добре, но иначе – не особено. Както и да е, днес презентира друга група, ние ще сме май другата седмица на различна тема.

Днес нямаше социална програма и след 17 часа изборът какво да правим беше оставен на нас. Обходихме един голям mall в Leppävaara, наречен Sello докато ме заболяха краката. Взех лазаня за микровълнова (вече знам какво е тортелини и лазаня и то само за 3-4 дни!) и с комбинация от шопска салата ядохме днес в стаята, така че добре се получи.

Времето тук все още е топло и човек не усеща изобщо, че е толкова на север. Всички си карат колелата по алеите, щото зимата вероятно няма как да го правят. Тук май колоездачите са пó на почит от пешеходците. Половината от тротоара е заделен за тях със специална линия и маркировка. Прелитат покрай нас без да им мигне окото.

Лекцията утре ще е на тема криптографски алгоритми. Дано не е прекалено суха с много математика, че ще си е зор. По-практическа би ни свършила повече работа.

Ставането рано си е проблем, така че ще спирам, за да не се задълбочи последният.

Ден 3, Вторник

Започвам да свиквам все повече с обстановката тук и да харесвам всичко тук. Вчера вечерта имах кратък пристъп на депресия, понеже част от колегите останаха в Хелзинки, други се изпокриха по стаите и се наложи сам да вечерям в стаята. А липсата на човешко присъствие в тази страна се забелязва сериозно. Всичко им е толкова спокойно и наредено, че им се чуди човек как живеят. Гледах Jericho по Pro 7, бях забравил, че е готина телевизия, откакто ни ги спряха в София.

Днес беше първото упражнение. Маг. Инж. Александър Цокев се справи чудесно с презентацията на материала. В София проиграхме и лабораторното упражнение с него, така че бях и малко като консултант във връзка с днешното задание. Не всички са много наясно с нещата. Румънците изглежда са в час, германците не чак толкова, за холандците не разбрах. Има хора, които не са работили никога със Cisco рутери. Ще видим как ще се справя с упражненията, с които не съм предварително запознат. :)

Социалната програма в този ден беше посещение на историческия музей в Хелзинки. Малко информация преди това: ние не сме в града Хелзинки, а в една от административните области около града, Espoo и неговият квартал Leppävaara (Alberga на шведски). Връзката с Хелзинки е автобусна или с надземно влакче. Билетът струва 3.60 EU и важи за 80 минути. Може да се купи от гише, автомат за билети или от кондуктора. Влакчетата са много приятни и изобщо не се усеща, че вървят с 80 – 100км/ч. За около 10 минути сме в Хелзинки. Музеят е голям, има какво да се види. За да привлекат вниманието на хората върху експонатите често се срещат ‘игра’ от типа „Which is the odd one out?”, където трябва да познаете кой експонат от дадена група не си е на мястото (примерно показват се разни стари предмети и телевизор). Има мултимедийни презентации и филмчета в музея, компютри, изобщо много добре е оборудван. Личи си, че доста пари се дават. Освен това в него работят млади хора от по 25 години и то с желание и отговорност. Не е рядкост да видите такива хора в обслужващия сектор, кондуктори, машинисти, продавачи на билети... всички знаят английски и са винаги готови да помогнат.

След музея влязох в един голям мол, наречен FORUM... гледахме дрехи най-вече. Е, в крайна сметка си взех една тениска с един шеговит надпис. По пътя натам минахме и през парламента. Сградата наподобява съдебната палата като архитектура, поне мястото с колоните. Това, което впечатлява обаче са огромното количество цветя на стълбите към парламента. И всяко е в саксия. Заварихме да ги поливат. Доста е красиво, качваш се към входа и навсякъде си обграден от цветя, при това с високи дръжи, не просто дребни цветенца. После ядох меню в едно заведение - голям хамбургер, картофки и пепси. Не е евтино, ама се наяжда добре човек. Между другото дори германците се оплакаха, че им е скъпо... представете си за българи какво е.

Утре може да минем през един голям магазин на NOKIA да огледаме телефоните. Много се съмнявам да са по-евтини от тези в София. Има изложени нови модели, които все още изглежда не са пуснати по другите страни. Почти всички магазини иначе затварят в 21.00.
Това е за днес, за съжаление нямам цифров фотоапарат и нищо не снимам, но колегите снимат много, така че ще ми бъде предоставен снимков материал за показ при поискване, защото наистина има какво да се види. :)

Ден 2, Понеделник

Изглежда ще се приспособявам да закусвам рано – към 8:00 – 8:30, което не съм го правил от години. Но това ще е напълно необходимо, понеже по време на лекциите се уморяваш и си трябва енергия. Те дори още не са започнали. Днес имахме уводно мероприятие и обяд в университета, Evtek. Всеки ден ще има всъщност. Умората обаче е резултат от много величини – лекциите едно на ръка, обаче тази незагасваща светлина създава проблем в заспиването. Може би така ще бъде един-два дни, докато се приспособя.

Между другото забравих да спомена в предишната бележка, че старият номер с разсипания в куфара шампоан ми беше изигран безпогрешно. Добре, че щетите не са големи все пак.

Evtek University of Applied Sciences - едно наистина модерно учебно заведение, където човек може да види наистина грижите, които страната полага в областта на образованието. Като влезеш трудно ще кажеш, че си в университет, особено ако имаме за сравнение родните висши училища. Не си скъпят парите за брошури и информационни материали, личи си, че маркетинг отделът работи здраво. Мак-ове по коридорите на свободно разположение, информационни плазми по стените за предстоящата кандидат-студентска кампания. На ръба на една такава плазма четем следното: “Do we go into your home and change the TV channel? No! So please leave this TV alone!” Изглежда действа. Във всички зали се влиза само с чип-карти. Компютърните лаборатории изглеждат доста добре и са оборудвани с LCD дисплеи. В аудиториите има огромен екран за презентиране, който при нужда се спуска отгоре. Бимерът се поставя най-отзад, за да може да се получи възможно най-голяма площ на екрана. Никакви оплаквания откъм аудио и видео.

И все пак какво прави най-голямо впечатление в цялата тая работа? Абсолютно странният и неразбираем и сложен фински език. При повече търпение ще се откажете някъде по средата на думата. Думите са дълги и едва се произнасят, има струпване на много гласни. Дори и аз се отказах, а уж съм търпелив. Всъщност официални езици за фински и шведски, поради което всичко е дублирано по надписи и табели. Преди да знам това се чудех защо са толкова дълги всички имена на улици. А двете имена между другото са коренно различни. Примерно кварталът Leppävaara, в който се намираме, на шведски е Alberga. Сигурно дават много пари за табели...

Бяхме на автобусна екскурзия из Хелзинки днес с екскурзовод. Научих разни факти за града и държавата. Май излезе, че то шведите и руснаците са им направили държавата. Каквото и да са направили обаче, са свършили добра работа. Хората изглежда живеят щастливо в този изключително нестресиран и спокоен град, където няма задръствания, смог, мръсотия. Гори и зеленина има навсякъде, а всъщност интересното е, че 60% от горите са частна собственост. В едномилионния град има само 3 000 бездомника, повечето алкохолици, които биват прибирани през зимния сезон заради студовете. Пенсиите са достатъчно високи, че да си позволиш добър живот само с пенсия. Много млади хора навсякъде, голямо впечатление ми направи как бяха насядали на тревата в градинките, много гъсто един до друг, кои на пикник, кои на разговор... Изключително любезни и възпитани хора се оказаха финландците, 100% грамотност, много ниска гъстота на населеност.

Утре ще ни е първата сериозна лекция. Сега по-добре да си лягам, да не вземе изведнъж да почне да се съмва, утринта наближава, 01:14 е. :)

Ден 1, Неделя

Естествено денят не може да не започне без конвенционалната треска преди пътуване, където става истинска лудница в желанието си човек да не забрави нещо. Че винаги се забравя нещо е ясно. Ако се сетиш навреме, значи не е то, което си забравил. Трябва да тръгнеш и вече да е твърде късно за връщане, за да се сетиш кое е истински забравеното.

Не бях летял от 2002г и съответно бях отвикнал, поради което стресът беше налице докато авиокомпания Lufthansa ни превозваше до Мюнхен. Със следващия полет до Хелзинки вече всичко беше наред и си беше доста приятно. За пръв път ядох тортелини.

Кацайки на Helsinki Vantaa ми направи впечатление колко е зелено и колко много дървета има. Разбира се, чисто и спретнато, какво да очакваш от една подобна страна – малко хора, 100% грамотност. Обслужването на таксиметровата компания, която ни превози до Espoo, градче почти сраснало се с Хелзинки, беше безупречно. Няма място за сравнение с просташкото държание на много от българските водачи.

Хотел с апартементи в Espoo – Privatel. Голяма стая с кухня за 4ма човека, трима българи и един холандец. Холандецът още не сме го приобщили, но предстои. Wireless на свободно разположение по всяко време. Слънцето нямаше никакво намерение да залезе скоро, поради което се разходихме с помощта на една карта до най-близкия супермаркет, където имах възможността да закупя забележително добре приготвена ‘мусака’ за микровълнова фурна.Цените не са високи, стига човек да не ги обръща в левове, трябва да се мисли в евро. След една приятна баня и вечерята решавам, че не мога да победя нощната светлина и спирам дотук, за да имам сили и утре да напиша нещо. :)

Intensive Programme – Improving the Security Knowledge in ICT (4 – 16 June 2007)

И така, дойде денят, в който пътувам за Хелсинки, Финландия по проекта с тема, подобна на тази в заглавието и там ще остана живот и здраве до 16.6. През това време вероятно ще се случат много неща, надявам се все полезни и приятни и за които имам намерение да разкажа тук, стига да имам техническата възможност и времето да го направя. Така че, както се казва, standby. :)