Добре е да се отбележи, че тези два дни направо си го ударихме здраво туристическата. В неделя предвиденият sightseeing беше в едно селце на 51 километра от Хелзинки – Porvoo. Билетът до там струва 9.20 евро и се пътува с автобус. Оказа се някакво по-старинно селище със стари къщички в руски и шведски стил. Екскурзоводът ни обясни, че когато са се били руснаците и шведите Хелзинки е бил опожарен, но понеже в Porvoo сградите са били каменни, там са се запазили едни от най-старите постройки. Някога е било почти изцяло шведско селище, а сега са само 35%. Показаха ни къщата, където е отсядал Александър I, приятни малки улички и изглед по-отвисоко от един хълм, откъдето се вижда голяма част от селото. Катедралата за съжаление е била опожарена миналата година на 29.Март и сега я реставрират и не можахме да я видим.
Имаше различни версии за това дали пътуването дотам си е струвало. На мен лично ми хареса, беше приятно и научихме някои работи. Вярно, че не е толкова пищно колкото някои български стари градчета, но мисля, че трябва да уважаваме у чуждата история, защото всяка страна е допринесла с нея към световново културно богатство.
Оказа се, че Porvoo все пак е известна местност и то с ръчно изработвания шоколад. Така че намерихме един магазин и дегустирахме разни шоколади преди да купим. Хубави бяха, с изключение на едни ‘гумени’ черни странни бонбони, които имах неблагоразумието да опитам още в хотела по предложение на моите съквартиранти, но изглежда комбинацията от сладко и кисело в такъв продукт не се хареса много никому.
По пътя към Porvoo не можеше да не ми направи впечатление страхотната зелена покривка, която се простираше около нас. Много дървета, много гори, големи зелени поляни с треви, подравнени до милиметър, разкриват се невероятно пеизажи. В крайна сметка горите са голямото богатство на Финландия и си ги пазят добре. Планини няма никакви, изключително равно е, но се замислих, че природата е красива под всяка една нейна форма и няма да е честно ако кажем, че само ние имаме красива природа. Има много какво да се види и тук, образи, които се запечатват в съзнанието.
Вечерта поостанахме отново в Хелзинки да разгледаме една част, в която не бяхме ходили, главно около пристанището. Снимахме заминаването на големия кораб-мечта, ядохме сладоледи, а аз пих за първи път финладска бира Lapin Kulta за 4.50 евро в едно заведения на връщане. Но беше хубава, усещаше се вкусът на хмел, по-мека е от нашите. До гарата на връщане заснехме и часовника в 21.40 заедно със светлото небе.
Денят беше хубав и приятен, както всеки ден досега. Сега поглеждам и виждам, че има някакви облаци, а днес беше и малко по-хладно. Все се надявам, че ще задържи без валежи поне докато си тръгнем. За по-добро време от това просто не бихме могли и да си мечтаем. :)
Имаше различни версии за това дали пътуването дотам си е струвало. На мен лично ми хареса, беше приятно и научихме някои работи. Вярно, че не е толкова пищно колкото някои български стари градчета, но мисля, че трябва да уважаваме у чуждата история, защото всяка страна е допринесла с нея към световново културно богатство.
Оказа се, че Porvoo все пак е известна местност и то с ръчно изработвания шоколад. Така че намерихме един магазин и дегустирахме разни шоколади преди да купим. Хубави бяха, с изключение на едни ‘гумени’ черни странни бонбони, които имах неблагоразумието да опитам още в хотела по предложение на моите съквартиранти, но изглежда комбинацията от сладко и кисело в такъв продукт не се хареса много никому.
По пътя към Porvoo не можеше да не ми направи впечатление страхотната зелена покривка, която се простираше около нас. Много дървета, много гори, големи зелени поляни с треви, подравнени до милиметър, разкриват се невероятно пеизажи. В крайна сметка горите са голямото богатство на Финландия и си ги пазят добре. Планини няма никакви, изключително равно е, но се замислих, че природата е красива под всяка една нейна форма и няма да е честно ако кажем, че само ние имаме красива природа. Има много какво да се види и тук, образи, които се запечатват в съзнанието.
Вечерта поостанахме отново в Хелзинки да разгледаме една част, в която не бяхме ходили, главно около пристанището. Снимахме заминаването на големия кораб-мечта, ядохме сладоледи, а аз пих за първи път финладска бира Lapin Kulta за 4.50 евро в едно заведения на връщане. Но беше хубава, усещаше се вкусът на хмел, по-мека е от нашите. До гарата на връщане заснехме и часовника в 21.40 заедно със светлото небе.
Денят беше хубав и приятен, както всеки ден досега. Сега поглеждам и виждам, че има някакви облаци, а днес беше и малко по-хладно. Все се надявам, че ще задържи без валежи поне докато си тръгнем. За по-добро време от това просто не бихме могли и да си мечтаем. :)
Няма коментари:
Публикуване на коментар