След като минаха тези невероятни 13 дни от моя живот, се наложи да се върна и към всичко онова, което оставих след като заминах. Адаптацията не беше лесна. Бях видимо депресивно-социопатен и често, докато четях за изпита по системни архитектури миналата седмица, ме обземаха изблици на носталгия към местата, през които минах, които видях и усетих.
Оказа се, обаче, че човек не може дори да се остави да изживее тази меланхолия. Събитията се случват толкова бързо, че искам или не, вътрешният ми глас, който крещеше „Искам още в Хелзинки”, беше заглушен поетапно. Главният ангажимент, който оставих за изпълнение след завръщането ми, беше свързан отново с Hewlett-Packard и два дни след като кацнах на родня земя, отидох и на четвърто интервю във фирмата. Между другото, важно е да кажа, че дори и аз не знаех преди това, че съм кандидатствал за една интересна за мен длъжност (или поне така звучеше от описанието). Няколко пъти се колебах и си попълвах данните на сайта, но не изпращах окончателно кандидатурата. Е, явно обаче съм я изпратил и не съм разбрал. Четвъртото интервю мина чудесно (поне съм благодарен на HP, че ми дадоха опит в интервютата). Преди два дни получих официално предложение за сключване на трудов договор. Знаех, че ще го получа и до вчера бях 100% сигурен, че ще го приема. Вчера дори си поиграх да смятам каква чиста заплата ще получавам при 11 200 евро годишно възнаграждение.
И днес, след ужасно протеклия изпит по изследване на операциите и един разговор с нашия декан, аз реших да отхвърля офертата. Решението беше много трудно. Пренаредих някои приоритети просто. И установих, че живот и здраве след като завърша, ще имам много години пред себе си, за да работя и да изкарвам големите пари. Защо да избързвам и да прецаквам последната година от обучението си, да залагам на карта изпитите си през септември, да изпусна лекциите, които най-после ще са ми интересни, да не мога да се съсредоточа в дипломната си работа и не на последно място, да оставям колегите от сегашната ми ‘работа’ без поддръжка от човек с опит в наличната среда. Не искам да се лакомя за 1800 лева на месец, защо да бързам? Сега ще съм студент, след няколко години вече никога няма да бъда. И ще ми предстоят поне 30 години работа вероятно. Защо да бързам?
Това, за което ме е яд, е, че изгубих времето на HR-ите от HP, които изглеждаха щастливи, че ще се присъединя към техния екип. Сигурно ще изглежда много странно, как съм кандидатствал, минал съм през три интервюта (1 по телефона, 2 на живо), спечелил съм конкурса и са ми предложили поста и аз се отказвам в последната фаза. Яд ме е и за това, че сега откажа ли, вероятно приключвам с тази компания, защото ще ме е срам да кандидатствам някога отново.
Началникът ми ми предложи и работа в една малка фирма по негова препоръка, май собственост на швейцарската фармацевтична корпорация Roche. Което значи, че там има перспектива за работа също. Хубавото засега е, че парите, които ще получавам евентуално са напълно достатъчно за моите нужди в момента, а администрацията на мрежата до голяма степен може да се прави отдалечено, което ми дава гъвкавостта, която ми трябва засега. HP наемат само full-time и честно казано нямах отговор на въпроса „А лекциите и упражненията?”, който логично следва.
И така, software distribution specialist в HP ще бъде някой друг. Мисля, че това беше една от най-сериозните дилеми, с които съм се сблъсквал досега. А времето, както винаги, ще покаже дали съм направил правилния избор.
Оказа се, обаче, че човек не може дори да се остави да изживее тази меланхолия. Събитията се случват толкова бързо, че искам или не, вътрешният ми глас, който крещеше „Искам още в Хелзинки”, беше заглушен поетапно. Главният ангажимент, който оставих за изпълнение след завръщането ми, беше свързан отново с Hewlett-Packard и два дни след като кацнах на родня земя, отидох и на четвърто интервю във фирмата. Между другото, важно е да кажа, че дори и аз не знаех преди това, че съм кандидатствал за една интересна за мен длъжност (или поне така звучеше от описанието). Няколко пъти се колебах и си попълвах данните на сайта, но не изпращах окончателно кандидатурата. Е, явно обаче съм я изпратил и не съм разбрал. Четвъртото интервю мина чудесно (поне съм благодарен на HP, че ми дадоха опит в интервютата). Преди два дни получих официално предложение за сключване на трудов договор. Знаех, че ще го получа и до вчера бях 100% сигурен, че ще го приема. Вчера дори си поиграх да смятам каква чиста заплата ще получавам при 11 200 евро годишно възнаграждение.
И днес, след ужасно протеклия изпит по изследване на операциите и един разговор с нашия декан, аз реших да отхвърля офертата. Решението беше много трудно. Пренаредих някои приоритети просто. И установих, че живот и здраве след като завърша, ще имам много години пред себе си, за да работя и да изкарвам големите пари. Защо да избързвам и да прецаквам последната година от обучението си, да залагам на карта изпитите си през септември, да изпусна лекциите, които най-после ще са ми интересни, да не мога да се съсредоточа в дипломната си работа и не на последно място, да оставям колегите от сегашната ми ‘работа’ без поддръжка от човек с опит в наличната среда. Не искам да се лакомя за 1800 лева на месец, защо да бързам? Сега ще съм студент, след няколко години вече никога няма да бъда. И ще ми предстоят поне 30 години работа вероятно. Защо да бързам?
Това, за което ме е яд, е, че изгубих времето на HR-ите от HP, които изглеждаха щастливи, че ще се присъединя към техния екип. Сигурно ще изглежда много странно, как съм кандидатствал, минал съм през три интервюта (1 по телефона, 2 на живо), спечелил съм конкурса и са ми предложили поста и аз се отказвам в последната фаза. Яд ме е и за това, че сега откажа ли, вероятно приключвам с тази компания, защото ще ме е срам да кандидатствам някога отново.
Началникът ми ми предложи и работа в една малка фирма по негова препоръка, май собственост на швейцарската фармацевтична корпорация Roche. Което значи, че там има перспектива за работа също. Хубавото засега е, че парите, които ще получавам евентуално са напълно достатъчно за моите нужди в момента, а администрацията на мрежата до голяма степен може да се прави отдалечено, което ми дава гъвкавостта, която ми трябва засега. HP наемат само full-time и честно казано нямах отговор на въпроса „А лекциите и упражненията?”, който логично следва.
И така, software distribution specialist в HP ще бъде някой друг. Мисля, че това беше една от най-сериозните дилеми, с които съм се сблъсквал досега. А времето, както винаги, ще покаже дали съм направил правилния избор.
1 коментар:
Ха добре дошъл в България ;) Постарому...
Публикуване на коментар