Е, най-сетне успях и аз да посетя поне един от поредицата концерти в тазгодишния Sofia Jazz Peak. Не беше един само, който си заслужаваше, но от колебания и чудене да ходя ли, да не ходя ли, че и от заетост, ги пропуснах останалите.
Събитието беше в общи линии ново за мен, за първи път ходя на концерт на Милчо Левиев... аз си знам, че просто е неповторим (миналата година заедно с гърците Human Touch на SJP 2005 направиха много добро шоу), но наистина не бях ходил специално. Акцентът беше върху композиции на Дюк Елингтън и Кол Портър – спокойни и приятни, с плътния глас на Вики Алмазиду и съпроводени с оркестъра на Classic FM. Хубаво беше... Малко свеж въздух в забитото, прашно и мрачно ежедневие, от което получавам вече нервни тикове понякога. Има нужда от отдушник от време на време. И всеки си го намира по един или друг начин.
Събитието беше в общи линии ново за мен, за първи път ходя на концерт на Милчо Левиев... аз си знам, че просто е неповторим (миналата година заедно с гърците Human Touch на SJP 2005 направиха много добро шоу), но наистина не бях ходил специално. Акцентът беше върху композиции на Дюк Елингтън и Кол Портър – спокойни и приятни, с плътния глас на Вики Алмазиду и съпроводени с оркестъра на Classic FM. Хубаво беше... Малко свеж въздух в забитото, прашно и мрачно ежедневие, от което получавам вече нервни тикове понякога. Има нужда от отдушник от време на време. И всеки си го намира по един или друг начин.
Няма коментари:
Публикуване на коментар