Преди малко удари часът, в който възрастта ми се инкрементира с единица. Имам чувството, че вече текат като секунди тези години. Започнах да вървя по пътя на двайсетте и се притеснявам, а не знам защо – възрастта ме плаши, а това не се очаква на моята възраст (каква ирония само). Не знам на какъв етап съм от живота си, но знам, че в някои отношения съм много назад и има все по-голяма нужда от наваксване, усещам я все повече. А годините си минават... и в един момент вече няма да е възможно. Но като типичен Овен проявявам някакъв странен инат и по въпроса не се прави нищо. Питам се, трябва ли някой ден да си кажа “Казах ти, че така ще стане”. Не искам да съжалявам за пропилени дни, а имам чувството, че така ще стане. Ще видим, то е ясно (вероятно).
Но както и да е, днес е ден за бонбони. Те биха могли да се разглеждат като средство за потушаване на горчивката от увеличеното число.:) Значи рожденникът трябва да изяде най-много. Току що открих положителната част на този ден. Иначе той не се различава с нищо друго от кой да е друг ден...
Между другото получих подарък, който си дойде точно навреме, макар да не беше за рождения ден. От Sky.Fm Smooth Jazz Net Radio ми изпратиха CD-то Smooth Night на саксофониста Marcin Nowakowski за участието ми в една игра. И аз сега вече втори ден се потапям в един друг свят, и нито рождени дни ме интересуват, нито инкрементиращи се числа... :)
Но както и да е, днес е ден за бонбони. Те биха могли да се разглеждат като средство за потушаване на горчивката от увеличеното число.:) Значи рожденникът трябва да изяде най-много. Току що открих положителната част на този ден. Иначе той не се различава с нищо друго от кой да е друг ден...
Между другото получих подарък, който си дойде точно навреме, макар да не беше за рождения ден. От Sky.Fm Smooth Jazz Net Radio ми изпратиха CD-то Smooth Night на саксофониста Marcin Nowakowski за участието ми в една игра. И аз сега вече втори ден се потапям в един друг свят, и нито рождени дни ме интересуват, нито инкрементиращи се числа... :)
1 коментар:
да ти е честит диска. скоро и аз ще вляза в двайсетицата. да си призная това означава за мен че колко и да не искам пораствам и това е неизбежно. единственото коеот мога да направя е да се радвам сега на момента. точно в този момент защото само него мога да усетя. не искам да се притеснявам как времето ми изтича и само с тази мисъл да си остана. по-добре да се усмихвам на себе си и това което съм каквото и да съм ;-) защото сега съм.
моя съвет е и ти също ;-)
Публикуване на коментар