21

Преди малко удари часът, в който възрастта ми се инкрементира с единица. Имам чувството, че вече текат като секунди тези години. Започнах да вървя по пътя на двайсетте и се притеснявам, а не знам защо – възрастта ме плаши, а това не се очаква на моята възраст (каква ирония само). Не знам на какъв етап съм от живота си, но знам, че в някои отношения съм много назад и има все по-голяма нужда от наваксване, усещам я все повече. А годините си минават... и в един момент вече няма да е възможно. Но като типичен Овен проявявам някакъв странен инат и по въпроса не се прави нищо. Питам се, трябва ли някой ден да си кажа “Казах ти, че така ще стане”. Не искам да съжалявам за пропилени дни, а имам чувството, че така ще стане. Ще видим, то е ясно (вероятно).

Но както и да е, днес е ден за бонбони. Те биха могли да се разглеждат като средство за потушаване на горчивката от увеличеното число.:) Значи рожденникът трябва да изяде най-много. Току що открих положителната част на този ден. Иначе той не се различава с нищо друго от кой да е друг ден...

Между другото получих подарък, който си дойде точно навреме, макар да не беше за рождения ден. От Sky.Fm Smooth Jazz Net Radio ми изпратиха CD-то Smooth Night на саксофониста Marcin Nowakowski за участието ми в една игра. И аз сега вече втори ден се потапям в един друг свят, и нито рождени дни ме интересуват, нито инкрементиращи се числа... :)

Мартенски рожденик

Март винаги ми е бил много натоварен месец, понеже имам много познати, които имат рожденни дни тогава, включително и аз (макар че аз едва ли се познавам чак толкова добре, докато тях все за 15тина години донякъде съм ги опознал...). С всяка изминала година става все по-трудно да избирам подходящия подарък, особено ако държа да е нещо оригинално, което да се отличи от останалите. В крайна сметка се получава така, че само поздравът върху картичката може да се моделира по начин, по който ти се иска, така че да стане както ти харесва. Най-хубавите неща са ръчно изработени...

Почват се едни партита и купони, на които аз не съм голям фен. Първо щото не пия, а много на ядене по купони не се разчита (всъщност тежа ~60кг), второ много диваци и шум и човек не може две приказки да си каже. Но няма как, човек трябва да покаже уважение към тия празници.

Моя рожден ден спрях да го празнувам преди две години. Нямам желание някак. А и няма с кого вече... миналата година имаше, вече няма. Колегите по всяко време мога да ги черпя, но когато става дума за празнуване нещата стоят по друг начин.

Голият обяд, не по Уилям Бъроуз...

...а по немски. :) Вчера имах възможността да обядвам с един гост-професор от Германия, който идните две седмици ще изнася лекции на по-горния курс. Беше много приятно преживяване. От отношението, което човекът показваше могат да се извлекат куп изводи – за културните различия и манталитет на хората от двете държави.

Как се случи така ли? Наложи се да пускам интернет достъп на неговия лаптоп и така почна едно разпитване, кой какво, откъде, колко години... Професор по системни архитектури, на около 50 години, но много жизнерадостен. Като отидох до стола, видях, че се беше наредил на опашката и ме помоли да поръчам за него. Установих, че да разговаряш с нативен германец е къде-къде по-трудно от това да го правиш с преподавателя. От желанието да се изкажеш най-правилно почват едни размисляния... ама как да обясня на немски “телешка шкембе чорба”? :о Както и да е, човекът обядва с мене на една маса – не ми се е случвало досега някой от преподавателите, които съм виждал там да го прави. Ясно се видя какво липсва на българските преподаватели – мотивацията, близостта със студентите, контактите. Тази отдалеченост е станала толкова очевидна и нормално явление, че после ми беше поставен дори въпросът “Как ти ще ядеш с немския професор, бе?”. :) Еми ей така, защото така трябва да бъде, кой е поставил йерархии освен ние самите? Най-малкото заради подобни срещи съм доволен, че съм студент там и въпреки някои от глупостите, може да се открият и немалко положителни страни.