...а по немски. :) Вчера имах възможността да обядвам с един гост-професор от Германия, който идните две седмици ще изнася лекции на по-горния курс. Беше много приятно преживяване. От отношението, което човекът показваше могат да се извлекат куп изводи – за културните различия и манталитет на хората от двете държави.
Как се случи така ли? Наложи се да пускам интернет достъп на неговия лаптоп и така почна едно разпитване, кой какво, откъде, колко години... Професор по системни архитектури, на около 50 години, но много жизнерадостен. Като отидох до стола, видях, че се беше наредил на опашката и ме помоли да поръчам за него. Установих, че да разговаряш с нативен германец е къде-къде по-трудно от това да го правиш с преподавателя. От желанието да се изкажеш най-правилно почват едни размисляния... ама как да обясня на немски “телешка шкембе чорба”? :о Както и да е, човекът обядва с мене на една маса – не ми се е случвало досега някой от преподавателите, които съм виждал там да го прави. Ясно се видя какво липсва на българските преподаватели – мотивацията, близостта със студентите, контактите. Тази отдалеченост е станала толкова очевидна и нормално явление, че после ми беше поставен дори въпросът “Как ти ще ядеш с немския професор, бе?”. :) Еми ей така, защото така трябва да бъде, кой е поставил йерархии освен ние самите? Най-малкото заради подобни срещи съм доволен, че съм студент там и въпреки някои от глупостите, може да се открият и немалко положителни страни.
Как се случи така ли? Наложи се да пускам интернет достъп на неговия лаптоп и така почна едно разпитване, кой какво, откъде, колко години... Професор по системни архитектури, на около 50 години, но много жизнерадостен. Като отидох до стола, видях, че се беше наредил на опашката и ме помоли да поръчам за него. Установих, че да разговаряш с нативен германец е къде-къде по-трудно от това да го правиш с преподавателя. От желанието да се изкажеш най-правилно почват едни размисляния... ама как да обясня на немски “телешка шкембе чорба”? :о Както и да е, човекът обядва с мене на една маса – не ми се е случвало досега някой от преподавателите, които съм виждал там да го прави. Ясно се видя какво липсва на българските преподаватели – мотивацията, близостта със студентите, контактите. Тази отдалеченост е станала толкова очевидна и нормално явление, че после ми беше поставен дори въпросът “Как ти ще ядеш с немския професор, бе?”. :) Еми ей така, защото така трябва да бъде, кой е поставил йерархии освен ние самите? Най-малкото заради подобни срещи съм доволен, че съм студент там и въпреки някои от глупостите, може да се открият и немалко положителни страни.
Няма коментари:
Публикуване на коментар