Големият финал

Както съм споменавал неведнъж, физиката е много важно нещо. Ето, на нея се падна честта да затвори изпитната сесия за първата ми студентска година. Няма да казвам колко бързо е излетяло времето (всъщност една суперграмотна водеща го каза – със “свръхсветлинна” скорост, забележете представката). А сега вече идва новото време... на нощните часове, на личните интереси, а и на почивката.

Настъпващото лято (макар вече денят да намалява) едва ли ще се отличава кой знае колко от другите лета. Ще се опитам да наваксам малко с материала, който съм си поставил за цел, защото има още доста за разучаване, а работодателите не чакат. :) Но важното е, че го правя с желание, а не с чувството, че е работа или някакво задължение. Най-добре се работи когато другите почиват. Затова и София е сравнително приятно място за живеене през лятото (като изключим текущия проблем с абсурдната ситуация относно боклука). Хората се изнасят към морета, планини и почивки в чужбина и човек може да си поеме въздух. Така че съм готов за подвизи – университетската работа е отметната (надявам се с последните изпити всичко е наред, скоро ще се разбере), свободното време е налице, ентусиазмът е до мен, емоциите по никое време са в своя “интерференчен минимум” и се надявам да останат там – идеалната комбинация от условия за да свърша нещо за себе си. :)