Капитан със зеле, г-н Свински!

Започва голямата окупация на моретата. Е, на всякаква вода по принцип. Ама наш’то черното естествено е най-предпочитано – хем по-близо, хем по-черно, хем по...абе нали е “по-”, кво ти пука. :) Българите обичаме все да сме “по-”, тъй че няма страшно. Само дето много дъждовно се почна. Цените на морето (Без паника!!! Все още не е продадено както Луната или Статуята на Свободата, имам предвид цените за престой, ядене и пиене близо до морето) се качиха главоломно и се чудя тоз народ как хубаво ще си почине. Е, ако не хората, поне портфейлите им добре ще отпочинат от голямото натоварване.

Аз понеже съм все наопаки, лятото предпочитам да ходя по планините. Дайте да направим просто размишление: народът се оплаква от жегата и бяга на по-голяма жега да си пече гърба и да изгаря. Не е ли по-логично да се избяха на по-хладно в планината? Не ме разбирайте погрешно, зимата не ходя на море. Тогава вече не съм толкова наопаки и ако успея да смогна, слагам ските. Макар че то вече нито лятото-лято, нито зимата-зима. К’во му стана на тоя климат... знам, знам, ние сме виновни. Ама ето, хората не ги плаши нито климатът, нито престрелките по курортите. Народът нека се избива, ние ще почиваме.

А докато той се дави в наводнения или се избива, капитан Свински се вихри и сред нашите новоизбрани управници. Честита да им е властта! Само дето никой не пуска баницата, лигите за която вече образуват реки. И докато чакаме да се разберат кой да ни оправи точно, изяждаме по един Свински – боклук, кмет, наводнения, лоши новини от света. Ми къде да се скриеш другаде освен като отшелник в наш’те високи сини планини?!

Големият финал

Както съм споменавал неведнъж, физиката е много важно нещо. Ето, на нея се падна честта да затвори изпитната сесия за първата ми студентска година. Няма да казвам колко бързо е излетяло времето (всъщност една суперграмотна водеща го каза – със “свръхсветлинна” скорост, забележете представката). А сега вече идва новото време... на нощните часове, на личните интереси, а и на почивката.

Настъпващото лято (макар вече денят да намалява) едва ли ще се отличава кой знае колко от другите лета. Ще се опитам да наваксам малко с материала, който съм си поставил за цел, защото има още доста за разучаване, а работодателите не чакат. :) Но важното е, че го правя с желание, а не с чувството, че е работа или някакво задължение. Най-добре се работи когато другите почиват. Затова и София е сравнително приятно място за живеене през лятото (като изключим текущия проблем с абсурдната ситуация относно боклука). Хората се изнасят към морета, планини и почивки в чужбина и човек може да си поеме въздух. Така че съм готов за подвизи – университетската работа е отметната (надявам се с последните изпити всичко е наред, скоро ще се разбере), свободното време е налице, ентусиазмът е до мен, емоциите по никое време са в своя “интерференчен минимум” и се надявам да останат там – идеалната комбинация от условия за да свърша нещо за себе си. :)