В днешно време не е лесно да си офлайн. Въпреки, че има толкова много неща за правене, толкова книги за прочитане, толкова задачи за решаване, толкова мисли за измисляне... когато си офлайн тогава светът се обръща с главата надолу, настъпва ужас и паника от самия факт, че си мъртъв във виртуалното пространство. А когато човек живее най-вече там, смъртта в него е еквивалентна на реалната смърт (предполагаме, че тя не е кой знае колко хубаво нещо, придържаме се към общите нагласи). Спокойно, не съм чак толкова зле. :) Просто когато не съм вързан (конектнат, да не си помислите, че наш’те ме връзват нощем да не правя бели) почвам да се чудя какво да правя, а както споменах има доста неща за правене.
Тази нощ е изключение слава Богу – останала е една дълга отворена страница на име Algorithmen und Datenstrukturen и докато съм офлайн реших да й отдам най-съкровеното си внимание. Все пак изпит по информатика ме зове, а там има неща, които чакат своя ред да бъдат приети в моето процесорно устройство. А аз не бива да позволявам да се образува дълга опашка, защото после за кратко време ще трябва всичко останало да бъде прието, а чак такава пропускателна способност на каналите дори и аз нямам. :)
Но ето, в това тихо прохладно време и под звуците на Beethoven for Meditation (любезно предоставен от колегата Георги Везнев - благодаря, колега, ако четеш, знам, че не четеш. :) ) аз съм откъснат от света и понеже не ме свърта пръстите ми да мързелуват реших в кратката почивка от четене (ама той текстът свършва след малко, а няма как да отворя следващата страница... смях в залата) да размисля и установя, че да бъдеш офлайн не е чак толкова лошо. В крайна сметка като не мога да комуникирам с хората, текстовият редактор винаги е готов да ме изслуша. Техниката е толкова хубаво нещо – не се оплаква, не ти повдига тон, само те слуша... Така де, вие сами виждате колко много енергия съм разтоварил в този блог (дали е достатъчна да захрани комутатора в блока, в който в момента няма ток?).
И така човекът-офлайн сега ще си дочете текста, после ще пингне пак, ще въздъхне и ще си легне да спи... също като едно време.
Тази нощ е изключение слава Богу – останала е една дълга отворена страница на име Algorithmen und Datenstrukturen и докато съм офлайн реших да й отдам най-съкровеното си внимание. Все пак изпит по информатика ме зове, а там има неща, които чакат своя ред да бъдат приети в моето процесорно устройство. А аз не бива да позволявам да се образува дълга опашка, защото после за кратко време ще трябва всичко останало да бъде прието, а чак такава пропускателна способност на каналите дори и аз нямам. :)
Но ето, в това тихо прохладно време и под звуците на Beethoven for Meditation (любезно предоставен от колегата Георги Везнев - благодаря, колега, ако четеш, знам, че не четеш. :) ) аз съм откъснат от света и понеже не ме свърта пръстите ми да мързелуват реших в кратката почивка от четене (ама той текстът свършва след малко, а няма как да отворя следващата страница... смях в залата) да размисля и установя, че да бъдеш офлайн не е чак толкова лошо. В крайна сметка като не мога да комуникирам с хората, текстовият редактор винаги е готов да ме изслуша. Техниката е толкова хубаво нещо – не се оплаква, не ти повдига тон, само те слуша... Така де, вие сами виждате колко много енергия съм разтоварил в този блог (дали е достатъчна да захрани комутатора в блока, в който в момента няма ток?).
И така човекът-офлайн сега ще си дочете текста, после ще пингне пак, ще въздъхне и ще си легне да спи... също като едно време.
Няма коментари:
Публикуване на коментар