вторник, февруари 08, 2005

Равносметката

И така всички изпити изминаха и всички резултати са готови. И е време да обобщим какво е станало. Този блог отново е свързан с порочната система, тъй като резултатите по мое мнение не отразяват изобщо реалните знания на всеки един от нас.

Не съм доволен. Не, никак не съм, много съм недоволен дори, нищо, че не съм скъсан. От себе си и от оценяването и от системата. Всъщност никак не обичам да бъда оценяван. Точно поради тази причина и не отидох да си видя резултата от първия изпит и от втория също, ами отидох наведнъж да видя всичко. Не обичам да мисля за оценки, те са едни числа, които някой е казал, че отговарят на твоите знания и човек не бива да вярва на тях, независмо дали оценките са високи или ниски. Между другото имах намерение да не разбирам моите оценки, а да разбера с помощта на колегите дали съм минал или не, никакви цифри, никакви бележки. Е, рано или късно ще разбера като ми се нанесат в книжката, ама какво пък... доброто ми настроение си го имам и без тези числа и не искам от тях нито да ми го подобряват, нито да ми го развалят. Само че бях решил да помогна на колегите, които са в провинцията да научат резултатите си и затова ходих да проверя и да ги кача онлайн в нашия форум (целта му е да си улесняваме взаимно живота като същевременно изграждаме нашето собствено интернет присъствие). И така, трябваше да видя резултатите.

Видях ги. Мисля, че са покъртително нереални. За съжаление слуховете около преписването се оказаха верни. Т.е. преписва се и после се оценява не кой колко знае, а кой колко много може да преписва. Но както и да е. Важното е, че на всички изпити има много хора, които са ощетени значително, така както има и хора, които имат високи резултати без те да отговарят на техните компетентности (аз съм и от двата типа хора, т.е. смятам, че съм ощетен на едни изпити, а на други имам оценка, която предполага, че разбирам много от дадена област, а това не е така). Съответно има много знаещи, с които обаче изглежда са се изгаврили.

Аз обаче съм оптимист (едно време бях по-песимист, но имаше период, в който възгледите ми доста се промениха) и се надявам, че нещата ще се подобряват, т.е. накрая ще си проличи кой от какво и до каква степен разбира. Честит (не)успешен край на първата сесия!

1 коментар:

lus каза...

И защо спря да пишеш, Кноп? :)

Макар и все по-рядко, но минавам да прочета някое от спокойните ти и интересни разкази-разсъждения-наблюдения :)))))) И какво - изненада - няма нищо ново... Е, което не ми пречи пак да прочета написаните с приятен хумор предишни блогове:))))))

Хайде, стана вече догодина, не вярвам да нямаш интересни неща за разказване!? :)