Сбъркан свят

Хората сме много странни животни. Този свят става все по-странен и сбъркан. Ето на какво попаднах днес, бая време ми трябваше докато се освестя от шока:

Каракуда се запъна в интимния отвор на пловдивчанка

Дълга 22 сантиметра каракуда е била извадена от влагалището на 23-годишна пловдивчанка, потвърдиха вчера пред Дарик радио медици от Многопрофилната болница за активно лечение в Пловдив. Пожелалите да запазят анонимност лекари разкриха, че младата дама е била на риболов с приятели край язовир "Пясъчник". Пострадалата не дала обяснение за начина, по който рибата е попаднала в половите є органи. И без тези подробности обаче станало ясно, че дамата е направила гаф, след като е насочила каракудата с главата напред. При това положение рибата се хлъзнала лесно във влагалището. Проблемът обаче възникнал, след като е трябвало да бъде извършена обратната операция. При изваждането острият шип върху гръбната перка на рибата, както и нейните подредени като керемиди на покрив люспи се законтрили в стените на влагалището. Именно поради тази причина на дамата не є оставало нищо друго, освен да потърси помощта на хирурга.

Боже, какво ли още ми предстои да видя в този живот, пък не съм много стар да му се невиди. Не смея и да си представя какви изродщини още ще се пръкнат на тоя свят по време на моето гостуване на тази Земя. Чудя се дали в природата на човека се крият тия аномалии или последния претърпява някаква трансформация в момента. Или може би се отприщват непознати за нас светове, които са били дълбоко заровени в сложната ни психика? Във всеки случай едно е ясно - човекът не е това, което беше. Или може би винаги е бил точно това, но скрит под маската на времето, в което е живял. А както знаем, днешното време доста предразполага към лудост...и тя се увеличава експоненциално. Този свят от началото на своето съществуване си върви към анархия - една спирала, която върви надолу и надолу като че ли до безкрайност, но все накрая попада в една черна дупка и от нея ново начало и пак надолу, надолу...

Но все пак важно е да откриваме положителните моменти в него. Който е успял да си затвори очите за ужасите на този свят, щастливо е живял. Наистина според източната философия колкото повече знания трупаш, толкова повече и печал. Но това не означава да си затваряме очите съвсем. Имам впредвид решимите проблеми да се опитваме да ги решаваме, а от нерешимите да се опитваме да се абстрахираме. А нерешими винаги ще има, иначе щеше да има и идеален свят.

Така говорейки обаче все пак горната новина си остава смешна и предизвикваща няколко усмивки. Защо? Е, все пак и аз съм от модерния луд свят, а той не прощава никому. :)