Порочната система

Тук ще стане дума за порочната система, която за съжаление е налична в нашите родни университети, аз лично изхождам от гледната точка на студент в ТУ - София. Не искам да обиждам Университета, защото положителни страни си има определено, но сега искам да опиша една отрицателна такава.

Предстои ми изпит по материалознание - предмет, който много студенти от т.нар. "елитни" факултети твърде много мразят. Според мен вероятно имат право, защото някой, интересуващ се от компютри едва ли проявява някакви интереси към материалознанието. То обаче си е остатък от "инженерните" специалности и така се е пренесло навсякъде, та дори и при мен в немския факултет. Въпреки че това не се изучава вече в Университета Карлсруе в Германия, с чиято програма е съгласувана и нашата, все още продължава да се преподава. Проблемът обаче произтича от два факта:

• студентите не се интересуват от този предмет, тъй като според тях (аз също влизам в групата) той няма да им бъде от практическа полза в бъдеще.
• не се преподава правилно, което още повече затруднява изучаването му.

Малко са колегите, които се интересуват толкова много от хардуер, че да искат да знаят всичко в детайли за проводниците, полупроводниците, магнитите, атомите и т.н. Ако има такива те по-скоро са се записали в специалността "Електроника", а тя е с по-нисък бал от този на нашата специалност, следователно оставаме само софтуеристите. И не искаме железа.

Тъй като обаче то е в програмата ни остава просто да се примирим със ситуацията, надявайки се, че ще успеем някак. Сега обаче се появява проблемът с преподаването. Професорът изнася лекциите с помощта на едни "фолия", които излъчва на шрайбпроектор, а ние само гледаме формулките като гърмяни зайци. Вярно, обяснява за какво става дума, но осъзнавам, че от нас се иска да знаем много повече неща и да имаме много по-голяма основа. Веднъж ми се дощя да му покажа учебника по химия за 10 и 11 клас за да види какво сме учили и откъде накъде аз трябва да знам какво значи "ентропия", след като в химията в СОУ (за задължителна подготовка!) такова нещо не се изучава?! В крайна сметка все по-малко хора ходеха на лекциите, тъй като разбраха, че няма смисъл. Наистина, тази наука е трудна и изисква повече основи и задълбоченост, а ние не можем да си позволим такова нещо най-малкото, защото имаме и математика и физика и програмиране да учим, остави настрана липсата на интерес.

От горния курс ни дадоха едни тестове, които са се падали досега на изпита и ние в момента от тях учим. Имаме и един учебник, ама не си е работа да четеш така учебник, вътре пълно с формули, които за да ги схванеш трябва да гледаш цял ден (и не само там). И какво се получава сега - зазубрят се тестовете, като се научава информация, която почти не се разбира. И това е заради единия изпит, повече никога няма да чуем за тези неща и няма да се сетим да ги ползваме (ние и не можем и не знаем как, защото реалното приложение на повечето от тях ни е неясно). Е, това ако не е порочна система здраве му кажи...

Всичко е физика

Ето че завърши и предпоследният етап от изпитната сесия - и физиката отмина. Тук вече мога да кажа, че съм по-доволен. Е, верно, че не направих задачата със законите на Кирххоф, ама оправданието ми е, че не ги бях учил за кандидатстудентския изпит (а то и не се очакваше от мен да ги уча) и затова не съм им обърнал внимание. Тези неща не бяха особено добре засегнати в лекциите също така. Но нищо, все пак по физика би трябвало да имам най-висок резултат, да си проличи, че и аз "аджеба" с тая наука някога съм се занимавал. :)

Сега следва едно доста неприятно начинание, а именно Материалознание. Трябва да уча едни тестове, науката е трудничка и ние не я разбираме (добре де, аз не я разбирам, ама май и колегите също. А и не за друго (не сме тъпи май), а просто защото не ни е интересна). И така имам 1 седмица да науча редица тестове, което не ми е по вкуса, ама все пак май е по-малкото зло - вместо да учиш цял учебник...

Снегът навън действа много благоприятно. Вярно, че е студенко, ама така трябва да бъде по това време на годината, а не да се лигави времето с някаква суша през Януари, човек не може да познае в кой сезон е. А така е друго нещо, особено нощем, когато пресният бял сняг започне да се отразява в облаците, в резултат на което нощта става някак по-светла, като че ли облаците я огряват. Което пък от своя страна създава приятно настроение, трябваше това да се случи някъде по Коледа, защото щеше наистина да се усети духът на празника.

Е, това беше дълъг ден, така че ми е време да се пренеса на оня свят (ама на другия оня) и да се подготвям за следващото предизвикателство, което се очаква да бъде пълен дизастър... :)

ГолЕмата дилема

Как само обичам малките часове... нощем, в началото на нощта, към 0.50, когато вече повечето хора са си легнали и цари една приятна тишина, нарушена съвсем малко от тихото монотонно бръмчене на едничкия ми вентилатор на компютъра. Бомбите навън са затихнали (да спомена, че те са типични за Люлин и на човек, който 20 години е живял в този квартал, те не правят особено впечатление), само тук там се чува смях или крещене, идващо от група младежи, които са пийнали повечко или са прибегнали до други методи на отравяне. Дори музика не съм си пуснал, жал ми е за тишината, така хубаво си отива на пеизажа.

Този период е особено подходящ за свършване на някаква работа. Най-добре се работи, когато другите почиват все пак. Гореспоменатата дилема се отнася за това какво аз да свърша сега. Изпитът ми по физика е в понеделник (хубав предмет, харесвам физиката, но не и когато ми се предлага под формата на изпит), аз още от началото на ваканцията съм започнал да я чета, тъй че не почвам съвсем от нулата. Но, да се върнем на дилемата. Имам два варианта, единият е да отварям физиката, другият е да отварям книгата със сървърите, която така живо ме интересува (явно съм избрал третия вариант, а именно да пиша този блог). По физика обаче не бива да ме късат при никакви обстоятелства, не искам да се излагам пред колегите, все пак кандидатствал съм с тоя предмет. Засега обаче реших тая нощ да се отдам на моите интереси (те са по-големи от тези към физиката), пък пред вас обещавам днес през деня да се отдам на физични дейности. Така написано вече няма да посмея да се изкуша да наруша това обещание.

Тази дилема между другото е доста често срещано явление в днешно време. Човек се разкъсва между това какво иска да прави и това какво трябва да прави. Хайде ,в училище разбирам, но в Университета не би трябвало да има такива колебания, все пак сами сме избрали какво да учим. Е, какво да се прави, някой умен човек е казал "Ако не можеш да ги победиш, присъедини се към тях". Трябва да се интегрираме в системата, няма как... :)

Още едно предизвикателство зад гърба ми

Ех тези изпити... така бързо минават. А толкова стрес изпитваме преди тях. А на самия изпит стрес няма - обзет си от задачите и няма време за стрес. Още повече когато последният трае само 1 час. На този изпит беше позволено да ползваме каквито искаме помощни материали. Всички имахме изпита, който се беше паднал миналата година (всичко е съвсем легално, доцентът ни ни го даде). Противно на очакванията ми задачите не само че се паднаха подобни, не - те бяха почти същите. Ама нали съм си карък по природа не взех миналия изпит със себе си, защото си викам: сега доцентът ще иска да види от нас творчество, ще даде задачи, които никога не е давал и така да провери кой може да се справя реално и кой не.

Както вече съм писал, не обичам много да уча преди изпитите. Е, по програмиране се наложи да изчитам повечко материал последните дни, понеже бях малко назад. Всъщност добре, че го наравих, иначе нямаше да се справя на този изпит. Трябва обаче да дефинираме какво означава "да се справиш". Изпитът вероятно не съм го взел. Защото бяха дадени 2 задачи, едната дава 40 точки, втората 60 точки. За да го вземеш ти трябват 45 точки някъде. Аз съм направил първата. Започнах да мисля и по втората, там имаше някои неясноти по условието, но както и да е. Вероятно щях да измисля нещо ако имах повече време (имам само 1 час, втората задача изисква комплексно познаване на масиви и указатели, а първата става само с масиви), но както и да е, да не се оправдавам сега. За мен това не е провал, защото първата задача си я измислих сам. Не съм ползвал образеца от миналата година (както казах, нямах изпита от миналата година в себе си), неволята те кара да си го направиш сам. :) И така и стана, направих го. Но втората не успях. Досега не се бях занимавал с програмиране, тъй като интересите ми са насочени повече към мрежите и комуникациите, но все пак съм съгласен, че без програмиране не става.

За мен този изпит отразява реално това, което аз знам, тъй като наистина на него показах точно това. За втората задача е трябвало човек само да промени някои стойности в решението от миналата година и това е цялата работа. Сигурно можех да го взема от някого. Е, не, предпочитам като стои името ми отгоре на листа, то това наистина да означава, че написаното по-долу е мое творение, а не на друг.

Други колеги са си направили задачите с помощта на решенията от миналата година. Те вероятно ще си вземат изпита, ще имат повече от мен. Някои ще кажат сега "Не е честно, ти си се постарал, а те са го попреписали почти". За мен обаче не е нечестно. Всеки си действа по своите принципи и не ме интересува другия как е оценен, интересувам се от себе си само. В крайна сметка ако се допуска на по-некомпетентни хора да се дават по-добри дипломи, това не е мой проблем, а проблем на институцията, която ги дава, т.е. те не са достатъчно компетентни по издаването на дипломи. В крайна сметка това е една хартийка и тя представлява "дрехата", ако трябва да съдим по поговорката "По дрехите посрещат, по ума изпращат".

И така дори и да остана на поправка, за мен това не е голям провал, тъй като за разлика от много други случаи в днешно време, смисълът на този изпит не се загуби, а той беше именно да покажа какво аз знам. Още повече, че аз виждам ползата в една такава поправка - все пак ще понауча още неща за нея, ще прочета повече, ще понатрупам повече умения може би. В крайна сметка там сме за да се научим, нали така? Е, точно това правя... :)

4-1=3?

Един мина, остават още три. За изпити говоря. Ако не друго поне тия изпити ще ми дадат урок от типа "Като подценяваш нещата, пада ти се". Защото наистина се паднаха задачи от тип, които бяхме решавали, ама аз нали тук прегледам-там прегледам и викам, бре това лесно, какво ще го гледам. И после за 2 часа решавай 5 задачи, ми нямам тренинг. Е, както и да е, сигурно няма да ме скъсат, но аз от себе си не съм доволен, пък ако ще всички да ми казват "Справил си се". В крайна сметка човек се учи от грешките си. Човешко е да се греши, ама само глупакът повтаря едни и същи грешки, тъй че дали съм от този тип ще стане ясно през втория семестър ако имам честта да бъда студент и тогава. :)

Имам 4 дни до следващия изпит и имам доста материал за него. Надявам се, че ще си направя сметката какво може да ми коства едно несериозно поведение.

Това, което най-мразя след изпит е да се дискутира кой колко е направил, какво е получил и смята ли дали се е справил. Опитвам се да стоя далеч от събрали се хора, които говорят за това. Предпочитам да си остана в неведение. Вярно, че това може да донесе облекчение, но и може да се сдухаш в другия случай, а аз нямам немерение да си рискувам така и така не кой знае колко доброто настроение. За какво трябва да се сравняваме изобщо?! Всеки си гледа за себе си, дори и да знам много или да не знам много нито искам някой да знае колко аз знам нито аз искам да знам колко знае еди кой си. А като се заразпитва "тоя колко има, ти колко имаш"... ако не отговоря ще ме сметнат за смахнат, ама самият въпрос трябва да се избягва според мен. Или ако трябва да обобщя, за неуспехите си не обичам да говоря даже и като ме попитат, за успехите си - само ако ме попитат. Така де, нито ще се надувам, нито ще се правя на жертва...

По законите на Мърфи...

...всякакви планове, които човек е правил се провалят в последния момент. То аз и го очаквах де, ама нали знаете, човек все се надява въпреки тия закони, че този път нещата ще минат както си му е редът. Е, не е чак толкова тежко де...

Става дума, че бях поканил един френд да го черпя довечера и той категорично се беше съгласил и сега два часа преди събитието каза, че не може да дойде. Не знам причините, а и не съм от типа хора, дето ще разпитват - да или не са ми достатъчни, всеки си има основателна причина според него да направи или да не направи нещо. Но както и да е, друг приятел има рожден ден днес, друг утре и с моя имен заедно ще черпим довечера. Тези са ми съученици, но онзи беше по-специален, та затова щеше да е сепаративно черпене. :)

А иначе и днес не учих.... майната му, ако успея да ги взема тия изпити направо ще се тупам в гърдите (нямам намерение да преписвам или по някакви нечестни начини да ги вземам). Някои казваха, че книгите са за хора, които не могат да мислят. Ах, какво успокоение. ;) Не, не смятам така, но нямам намерение да се насилвам накрая както споменах, просто ще разчитам на това, което съм научил тогава когато е трябвало. Е, до другата сряда все ще погледна някои неща, но за безсънни нощи (хей, Лус, това е по твоята специалност ;) ), прекарани над учебници и лекции и дума не може да става. По-скоро бих чел това, което ме интересува, там за сървърите, за DNS и така нататък... Все пак нали сме инжИнери както вика професорът по материалознание. :)

Толкоз по въпроса за мърфологията... Навън е сиво и гадно, но да се опитаме да видимЕ положителното както казва един човек. До скоро. :)

Какво ново...

Ако помните, нещо за сесия ви говорех. Абе явно не съм от тия хора, дето обичат накрая да поучват, в крайна сметка като се замислите, то за 1 седмица едва ли може кой знае какво да се направи. Е, леко опресняване е добра идея, ама тепърва сега ако почваш не си е работа... редовен бях през годината и се надявам това да ми помогне най-вече, а не да разчитам на последния момент. Едва ли този вид натоварване ще доведе до някакъв кой знае колко впечатляващ резултат.

Регенерирам май иначе, ходих да си пооправя прическата, че нали утре имам имен ден. Поканих един приятел да го черпя по случая, няма да празнувам иначе, не ми е до това сега. Пуснах си малко музика, винаги действа добре.

Вчера до 6 часа през нощта говорих с един приятел, с когото се бяхме запознали по интернет, ама не чат, ами VoIP, ей това беше много забавно, много ме развесели. :) Друго си е чистото месо както се казваше някъде, в случая "чистият глас". Този метод на комуникация явно доста сериозно се налага напоследък. Преди беше телефонът, после гръмна модата с чата, а сега като се поумориха хората да пишат, айде пак на телефона, ама безплатно. Да бъде!

На излизане ми направи впечатление колко топло е навън за сезона. Вероятно сме в процес на глобални климатични промени, ама какво да се прави, сами сме си виновни май. Както бях навън ми се мярна един ТОТО пункт... никога не пускам тото по принцип. Ама сега съвсем спонтанно викам айде да се пробвам. Всъщност като се замислих после смисълът на тотото е доста по-дълбок отколкото да очакваш да спечелиш някаква сума. Най-вече то доставя приятни емоции, свързани с факта, че човек очаква да му се случи нещо хубаво, каквото е и спечелването на голяма сума (не че тази сума ще го направи кой знае колко щастлив, но идеята е много хубава) и всъщност може би аз като си купих фиш си купих и по-добро настроение, което ще трае от момента на купуването на фиш до момента на тегленето, когато най-вероятно ще разбера, че нямам печалба. Ама какво от това, тотото си е свършило работата като ме е накарало да се чувствам по-добре, а че ми е ясен фактът, че шансът за печалба е нищожен - това е така. Направих го заради играта само. :)

Та така, сега ще не ща ще се захвана с нещо, че мързелът си е голям враг. Весели дни на всички. :)

Новогодишна депресия

Винаги съм мразел постпразничните дни. Не е имало период след празници, когато да не съм се чувствал гадно. Ама сега много ми се насъбра като че ли. Обяснение си има за всичко. Но първо да си кажа защо ги мразя.

С две думи очакването да се случи нещо винаги е било по-приятно или по-гадно отколкото самото събитие. Най-малкото защото събитието обикновено трае много малко, да не кажа дори един миг. Да вземем например Коледните и Новогодишните празници. Приготовленията за тях започват още от края на Ноември/началото на Декември. Преди да дойдат същинските празници всичко е някак по-различно - почистват се улици, благи думи се леят от медиите (не че си струва да повярваш на нещо), организират се разни благотворителни кампании... Изобщо човек започва да вижда нещата по-различно, вижда положителното в цялата тая работа, още по-ефектно е ако е навалял пресен сняг, който спомага да не забелязваш боклуците по улиците, които иначе те засипват на всяка крачка. При това в ранния стадий на тези празници нещата все още са спокойни - няма забързан народ, няма пукотевици като във военно положение, изобщо само хубави неща, тъй като българинът е свикнал да прави всичко в последния момент, аз дори смея да кажа, че не правя изключение от това правило.

Скоро обаче идват заветните 24, 25, 26ти и 31. Декември, за които толкова беше зор. И вече чарът изчезва. Те траят само по една вечер или по един миг и после всичко е останало назад. Чуват се само коментари кой до каква степен се е напил като свиня. Явно в България (за другите страни не знам) хората смятат за задължително условие да се посрещне новата година мъртво пиян. Та остават накрая само някакви спомени не от празниците, а от предпразниците, е, разбира се и тоновете боклук навън, направен от хвърлени бомбички и пиратки.

И после всичко си тръгва постарому. Старите грижи, старото сиво ежедневие и задачи. Но заедно с така описаните дотук причини за новогодишна депресия при мен се добавя и стрес от предстояща първа сесия, паника и още нещо, което макар и със страх бих могъл да нарека "любовна мъка" (понеже досега не ми се е случвало, та се притеснявам да не използвам грешно понятието, но най-вероятно е това). Всички тези неприятни състояния като интерферират и се получава една много ужасна смес, която ме кара да си задам въпроси като "Какво по дяволите правя", "Какъв е смисълът", "Защо пак..." и подобни, които изглежда няма да доведат до нещо конструктивно.

В такива моменти ми се ще просто да се замразя за определен период от време и да не чувствам нищо. Ето на това му викам аз истинско спокойствие. Събудете ме като потече чистата вода...

Почна се...

Макар преди да стана студент така силно бях решил да бъда от онези различните студенти, дето си учат редовно през семестъра, то за съжаление не се получи съвсем така. Уж по немската система в германско обкръжение това трябваше да ме мотивира. Само дето по време на семестъра ме отнасяха други неща, но не мога да кажа, че са били незначителни, все пак ми помогнаха да се усъвършенствам по някакъв начин.

Сега обаче идва сесията и няма мърдане. Изпитът по математика е след една седмица и от мен се иска само да си преговоря нещата и да реша примерния Semesterklausur (примерен изпит). Все пак е някакво удовлетворение, че всяка седмица трябваше да предавам решени от мен задачи за проверка за да ме допуснат до изпит и това безспорно ми помогна да съм в час с нещата.

Колкото и странно да звучи математиката не ми е особено приятна. Доста повече ме привлича физиката (затова и от деня на започване на ваканцията до вчера четох само по физика). Чудно е за много хора, повечето са точно на обратното мнение. Аз обаче си имам обяснение - всичко около нас е физика (някои ще кажат "и химия", но да я оставим настрана нея), предметите на физика можеш да ги пипнеш да ги видиш. Несъмнено ми доставя много по-голямо удоволствие да си представя (или да определя) колко мегавата мощност ще произведе една ВЕЦ, ако на 80 метра над нея има воден басейн, който пуска определено количество вода към централата за единица време отколкото да си мисля за н-мерни векторни пространства... Въпрос на вкус явно.

И сега като погледна към купищата листове с лекции и упражнения и задачи ми става такова едно ама късащо сърцето. До мен има и една книжКа 500 страници "Physik für Ingenieure" - дебела, ама по-приятна със сигурност. Но няма как... първият изпит е по математика и аз ща не ща, сега ще трябва да седна и да си свърша работата. Май е за добро...