Почна се...

Макар преди да стана студент така силно бях решил да бъда от онези различните студенти, дето си учат редовно през семестъра, то за съжаление не се получи съвсем така. Уж по немската система в германско обкръжение това трябваше да ме мотивира. Само дето по време на семестъра ме отнасяха други неща, но не мога да кажа, че са били незначителни, все пак ми помогнаха да се усъвършенствам по някакъв начин.

Сега обаче идва сесията и няма мърдане. Изпитът по математика е след една седмица и от мен се иска само да си преговоря нещата и да реша примерния Semesterklausur (примерен изпит). Все пак е някакво удовлетворение, че всяка седмица трябваше да предавам решени от мен задачи за проверка за да ме допуснат до изпит и това безспорно ми помогна да съм в час с нещата.

Колкото и странно да звучи математиката не ми е особено приятна. Доста повече ме привлича физиката (затова и от деня на започване на ваканцията до вчера четох само по физика). Чудно е за много хора, повечето са точно на обратното мнение. Аз обаче си имам обяснение - всичко около нас е физика (някои ще кажат "и химия", но да я оставим настрана нея), предметите на физика можеш да ги пипнеш да ги видиш. Несъмнено ми доставя много по-голямо удоволствие да си представя (или да определя) колко мегавата мощност ще произведе една ВЕЦ, ако на 80 метра над нея има воден басейн, който пуска определено количество вода към централата за единица време отколкото да си мисля за н-мерни векторни пространства... Въпрос на вкус явно.

И сега като погледна към купищата листове с лекции и упражнения и задачи ми става такова едно ама късащо сърцето. До мен има и една книжКа 500 страници "Physik für Ingenieure" - дебела, ама по-приятна със сигурност. Но няма как... първият изпит е по математика и аз ща не ща, сега ще трябва да седна и да си свърша работата. Май е за добро...