4-1=3?

Един мина, остават още три. За изпити говоря. Ако не друго поне тия изпити ще ми дадат урок от типа "Като подценяваш нещата, пада ти се". Защото наистина се паднаха задачи от тип, които бяхме решавали, ама аз нали тук прегледам-там прегледам и викам, бре това лесно, какво ще го гледам. И после за 2 часа решавай 5 задачи, ми нямам тренинг. Е, както и да е, сигурно няма да ме скъсат, но аз от себе си не съм доволен, пък ако ще всички да ми казват "Справил си се". В крайна сметка човек се учи от грешките си. Човешко е да се греши, ама само глупакът повтаря едни и същи грешки, тъй че дали съм от този тип ще стане ясно през втория семестър ако имам честта да бъда студент и тогава. :)

Имам 4 дни до следващия изпит и имам доста материал за него. Надявам се, че ще си направя сметката какво може да ми коства едно несериозно поведение.

Това, което най-мразя след изпит е да се дискутира кой колко е направил, какво е получил и смята ли дали се е справил. Опитвам се да стоя далеч от събрали се хора, които говорят за това. Предпочитам да си остана в неведение. Вярно, че това може да донесе облекчение, но и може да се сдухаш в другия случай, а аз нямам немерение да си рискувам така и така не кой знае колко доброто настроение. За какво трябва да се сравняваме изобщо?! Всеки си гледа за себе си, дори и да знам много или да не знам много нито искам някой да знае колко аз знам нито аз искам да знам колко знае еди кой си. А като се заразпитва "тоя колко има, ти колко имаш"... ако не отговоря ще ме сметнат за смахнат, ама самият въпрос трябва да се избягва според мен. Или ако трябва да обобщя, за неуспехите си не обичам да говоря даже и като ме попитат, за успехите си - само ако ме попитат. Така де, нито ще се надувам, нито ще се правя на жертва...