понеделник, февруари 14, 2005

На чисто

И така започна вторият семестър и всичко се завърта наново. Отново ще се сблъскам с проблемите около програмата, преразпределението на групите и спорта. Но няма как, трябва да свикна с това, както по-рано споменах, човек трябва да се приспособява към системата ако не може да я промени.
Имам намерение този път да се опитам да уча през семестъра. Примерно след малко да прочета за редиците и непрекъснатост на функции, материал, който се води много важен, изобщо анализът явно е на особена почит в математиката. Не искам лятото в горещината да разбирам тепърва някои неща, просто защото явно този начин както и предполагах не се оказа ефективен.
Днес отидох в Университета в такова едно добро настроение, а се върнах твърде намръщен, като че ли се разпръсква някакъв прах във въздуха вътре... Изморително си е, няма какво да говоря, дори по пътя с колегата на връщане не ми се говореше нещо. Но след две лекции по математика сигурно е нормално, знам ли. В сравнение с преподавателката по математика 1, този по линейна алгебра е изключително флегматичен, имах чувството по време на лекцията, че времето е забавило хода си и живеем на забавен каданс. :) Това, че преподава бавно от една страна е хубаво, но от друга страна се притеснявам да не изпуснем много материал. Освен това забелязах, че не обяснява много добре. Въпреки, че същия материал са ми го преподавали за първи път на доста по-висока скорост тогава го разбрах, ако сега ми беше обяснено за първи път от него...цък. :) Както и да е, започваме на чисто и отново ще добиваме впечатления. Навлизането отново в нещата е трудоемко. Човек пак трябва да свикне с обстановката, а и имам чувството, че ще изживея отново ужаса на студента "първи семестър, първи ден".
Днес установих един мой порок. Сравнявам се с хора, на които държа и ако са по-добри от мен в област, която и мен ме интересува, се потискам. Надявам се да успея да го махна този порок, защото ме дразни, усещам наличието му в себе си, знам, че не бива да го правя, но е така. Мдаа, кога ли ще се установи най-после хармония между това, което мисля, че трябва да правя и това, което реално правя...

3 коментара:

lusinda каза...

Knopper, ако сега ми кажеш, че си зодия Близнаци, ще взема да повярвам в истинноста на тези четива за приятно губене на времето:))))))))
Не, не е порок, потискането ти е признак на желанието ти за съвършенство. Само не забравяй, че никой не е съвършен във всички области /щото аз страдам от склероза в това отношение:))/ и си бъди себе си, без да спираш да подобряваш знания и умения.
;)

Knopper каза...

Всъщност съм Овен. Я кажи, какво за Близнаците? Защо напомням Близанци, никога не са ми казвали това. :)

lusinda каза...

Промяната в настроенията си е запазена марка на Близнаци:) Както и това - да се сравняват с другите и да се опитват да са най-малкото добри във всичко, с което се занимават... да не говорим пък за това, че винаги ги интересува и "нещо друго".
Поне това си спомням от попадалите ми досега зодии:)