Професионалистът

Питам се, кое ли изисква повече усилия – да събереш смелост и да си кажеш всичко на когото трябва или да се опитваш да се бориш с чувството, да го игнорираш, затапваш и мачкаш, докато не го преодолееш. На пръв поглед изглежда така, сякаш първото е куражлийската стъпка, но като се замисля, не е така. Колко лесно е да стовариш върху другия и да го оставиш да се оправя със създалата се ситуация. Просто си изливаш душата и готово. Не казвам, че е лесно. Но твърдя, че е загуба и позор за професионалиста.

Истинският професионалист не би допуснал емоциите да му се бъркат в работата. Особено ако не работи сам. Това би подкопало основите на взаимоотношенията, които са изградени в екипа. Доверието в него е всичко, но ако не се преценя внимателно до каква степен може да се споделя, може да стане опасно. Професионалистът има цел и кауза. Смущаващи фактори, произтичащи от него, са вредни, абсурдни и трябва да се изолират, защото биха внесли дисхармония в групата. Професионалистът трябва да вярва в тази цел силно. Само така може би ще съумее да приоритизира така, че да не поставя егоистичните си наклонности пред общите цели.

Избирам второто, защото вярвам в тая кауза. Това е изпитание за духа и волята. Дано да бъда професионалист. Ако не бъда, ще ме сменят с друг. Защото важен е екипът, а не аз. Затова и моята вътрешна борба е безмилостно жестока…

Борбата е безмилостно жестока.

Борбата както казват, е епична.

Аз паднах. Друг ще ме смени и...
                                              толкоз.

Какво тук значи някаква си личност?!

...

Н.Вапцаров, 1942г.