Отново за 8.Декември, но и за собствената ми компания

Миналата година някъде по това време писах малко за студентския празник, където споменах, че няма да “стоя на едно място, тъй като установих, че не е особено вълнуващо”. Тази година за моя собствена изненада, но не съжаление, се получи нещо подобно. Причината донякъде е в това, че за разлика от предишните две години, тази не успяхме да се съберем целия курс, за да отбележим всички заедно датата. Не е речено, че и това трябва да бъде така разбира се, защото при около 50 човека трудно на всеки може да се угоди. Така че може да се каже, че дори сега е по-правилно, защото всеки може да се присъедини към тази група, към която се чувства съпричастен.

Е, аз и тук успях да направя изключение – не се присъединих към нито една група, а използвах този ден за моя собствена почивка и отдаване на себе си. Телефонът ми даже до късно стоя изключен (не че имаше кой знае какво да ми съобщи, но не е като без хич, все пак поздравления по случай празника). И никак не съжалявам за това мое решение. Днес спах до късно, после четох интересна книга, после гледах малко ТВ, а сега дослушвам и шоуто на Маркус Шулц от четвъртък. В крайна сметка празничното настроение е нещо съвсем субективно и както много пъти съм казвал – то не зависи от това, което календарът налага като повод, а от вътрешната нагласа и настроение. Защо тогава насила да ходя да празнувам нещо като не чувствам такъв повод? Това, разбира се, не означава, че съм в мрачно настроение или че протестирам срещу някого. Просто днес, на този ден и час аз предпочитам да си остана вкъщи и не ме интересува, че има някакво всеобщо веселие, което не смятам за много оправдано (например, по-съгласен съм да празнувам нещо подобно след като съм си взел изпит, защото съм доволен от себе си и искам да се възнаградя :) ). За съжаление в повечето случаи хората не приемат много добре отговори на въпроса “Защо няма да дойдеш?” от типа “Защото не искам/Не ми се идва” и го приемат за лична обида.

А човек има нужда просто от време на време да остане сам и този ден се явява удобна възможност за това. Аз изглежда много се забавлявам в самосъществуването си. Някои хора трябва винаги да са заобиколени от други (и дори държат да са в центъра на вниманието), но мисля, че аз не съм от тях. Но да си сам и да си самотен са две различни неща, второто в момента не ми е присъщо. :) И не ми е скучно да съм със себе си... Американският писател Henry David Thoreau е на същото мнение:

I find it wholesome to be alone the greater part of the time. To be in the company, even with the best of friends, is soon wearisome and dissipating. I love to be alone. I never found the companion that was as companionable as solitude.

И накрая ще направя няколко изявления относно това какво се случва около мен последните седмици. Защото може би се забелязва, че за първи път нямам поне един пост в месеца от старта на този дневник (който си е по-скоро месечник с някои изключения). Не можах да спазя традицията, но какво да се прави, няма да си го изсмуквам от пръстите, не пиша все пак месечни доклади тук. Имам си един принцип, който някои около мен не признават, но тяхна си работа – по-добре да не кажеш нищо, отколкото да кажеш нищо (от Мечо Пух е, доколкото знам). Та първо, вече съм половин администратор (аплодисменти, моля :) )! Всяка година по четвъртина, току виж след две години най-сетне стана цял администратор. Но чак толкова май няма да продължи. Защото - второ - вече втора покана за работа от Hewlett-Packard отлагам и в крайна сметка май от лятото на 2007-ма нещата ще потръгнат в тая насока. През това време ще се постарая да обуча доколкото мога тези, които искат да наследят моята дейност. В това отношение дори ще се опитам да насоча и усилията към една дипломна работа, която да се използва пълноценно за тази цел. Това е още в зародиш, но се надявам да имам зелена светлина и да се осъществи.

В общи линии това е комюникето за месец Декември. Не се знае дали пак ще ми дойде музата този месец, може би като/ако ми доставят LCD монитора след две седмици, но не се знае, така че пожелавам още отсега весели празници на четящите като се надявам календарните и личните ви празници да успеят да съвпаднат... то малко или много цялата обстановка влияе на настроението и в най-добрия случай настройва човек да се впусне в ситуацията – ето един смисъл от календарните празници. :)