Понякога около себе си виждам образи, които събуждат у мен онези забравени емоции, на които бях жертва миналата година. Дори и само за съвсем малко, чувството в корема се връща и тогава разбирам, че никак не е лесно човек да забрави... Просто го е погребал някъде в някой прашен мозъчен регистър, но без никаква гаранция, че във всеки един момент няма да се появи отново и да те изненада. Не дългосрочно, но ей така, колкото да се замислиш как си си изпуснал един от може би малкото шансове. И тогава се чудя кое щеше да е по-добре – положението тогава, когато ме потискаха депресии, но винаги съм имал възможността да предприема нещо или спокойното състояние сега, когато съм напълно цифровизиран и, според някой, безчувствен, когато от време на време ще изникват призрачни мисли и ще ми напомнят за това как съм се провалил. Истината обаче е, че една от дузпите е пропусната... а не се знае, дали ще има възможност за 5.
Няма коментари:
Публикуване на коментар