"Здравей" и "Прощавай"

Да, това отново съм аз, здравейте. Ако не сте ме познали може би това е защото съм качил 100-200 грама от лятното ми угояване на село. Завърнах се и сега отново ще трябва да се потопя в неща, които ми изглеждат адски противни на фона на почивката, която имах. Колкото и да се занимавам с някаква компютърна техника, все пак аз доколкото знам съм заченат по естествен път и съответно като естествено появило се на този свят същество ми беше много трудно да се откъсна от зеленината, която природата дава. Колко близо бях до София, но всъщност колко далече, на друг свят.

Разделите (мн.ч. на “раздяла”) са трудно предприятие. Човек се привързва бързо и се приспособява към приятни обстоятелства и после като трябва да се преместиш ти се струва, че си бебе, което отделят от майката. Но колкото по-бързо се случват, толкова по-добре, защото иначе рискуваш да видиш сълзите в очите на хората, което пък се запечатва в съзнанието и прави по-мъчително качването на бързия влак към задълженията и ежедневните работи. Качих се... но за съжаление установих, че моят спътник, който бе открил пред мен неподозирани човешки емоции вече не пътува с този влак. Сега той ми се струва тъй празен, все едно съм единствен пътник в него. Но няма да слизам. Ще остана с другите пътници, които може би постепенно ще започна да виждам и ще пазя надеждата, че някой ден той отново ще се качи в този влак... дори и само за да пием по една бира във вагон-ресторанта. :)