12 часа. Часовникът звъни. Бесен, че ми е прекъснат еротичен сън (мда, гадно е), ставам и настройвам за 12:30. В 12:30 пак звъни, ама...тц, айде в 13. И така го откарваме до 14, когато решавам, че е време денят да започне. Поредният горещ и сив ден, изпълнен с компютърни лъчения и теория по компютърни мрежи. Проверявам новините... все още нямаме правителство. Проверявам форумите... новите кандидатстуденти са пълна скръб. През това време съм закусил (към 14.30). Откъсвам се (макар и трудно) от сакса на Dave Coz и подхващам теорията, защото съм си поставил задачата да прочета доста материал това лято. Добре, ама в един момент втръсва и ти писва да стоиш на едно място. Ами сега?
Трябва малко разтъпкване. Любимият колега даде предложение за покоряване на Черни Връх, което приех, ама после нищо не се чу по въпроса. Това се случва за втори път. Първият път беше същото, само че тогава аз напомних два пъти, че е време събитието да се състои, но това беше отклонено галантно и двата пъти. Хм, странно, хората явно могат да отхвърлят понякога собствените си предложения. Само дето аз съм поставян излишно на standby. :)
След като съм се размечтал за хладната прегръдка на планинския въздух се връщам в реалността при шлюзовите маршрутизиращи протоколи. Става, като няма друго. От време на време в ICQ се среща по някой заблуден като мене, който също не е успял да се измъкне от страшната паст на сивата София, която ни е погълнала в мръсния си прашен търбух. Е, нали сме роби на технологиите, какво да се прави. И това си има своите недостатъци. Колкото и да е интересно, еднообразието в един момент става убийствено. Наистина си обогатявам знанията, но не е добре да се прави само в една сфера. Все пак предстоят интересни събития и те те карат да продължаваш - дори и накрая да не се състоят. Защото както вече споменах (о, било е преди повече от половин година...ех време...) очакването на приятни събития и изненади влияе благотворно, даже и ако са илюзорни. Ето една истинска победа на мечтите над действителността. :)
Трябва малко разтъпкване. Любимият колега даде предложение за покоряване на Черни Връх, което приех, ама после нищо не се чу по въпроса. Това се случва за втори път. Първият път беше същото, само че тогава аз напомних два пъти, че е време събитието да се състои, но това беше отклонено галантно и двата пъти. Хм, странно, хората явно могат да отхвърлят понякога собствените си предложения. Само дето аз съм поставян излишно на standby. :)
След като съм се размечтал за хладната прегръдка на планинския въздух се връщам в реалността при шлюзовите маршрутизиращи протоколи. Става, като няма друго. От време на време в ICQ се среща по някой заблуден като мене, който също не е успял да се измъкне от страшната паст на сивата София, която ни е погълнала в мръсния си прашен търбух. Е, нали сме роби на технологиите, какво да се прави. И това си има своите недостатъци. Колкото и да е интересно, еднообразието в един момент става убийствено. Наистина си обогатявам знанията, но не е добре да се прави само в една сфера. Все пак предстоят интересни събития и те те карат да продължаваш - дори и накрая да не се състоят. Защото както вече споменах (о, било е преди повече от половин година...ех време...) очакването на приятни събития и изненади влияе благотворно, даже и ако са илюзорни. Ето една истинска победа на мечтите над действителността. :)
Няма коментари:
Публикуване на коментар