събота, юни 25, 2005

За каръщината

Сесия е. Слънцето грее, птичките пеят, хората пият, а студентите учат. Или поне имат доброто намерение. :) Межу другото ако още не сте разпознали тази звучна думичка в заглавието, то нека ви разясня, че става дума за някаква производна на “карък”. Всъщност за да избегна смущението от нея можех да кръстя заглавието “За каръка”, т.е. – за мен.

Та ето за какво става дума. Мина изпитът по математика. Мисля, че мина сравнително добре – ако сравняваме с първия семестър и с примерните изпити, които са ни давали и които за мен се оказаха по-трудни. То по принцип аз трудно сядам да решавам задачи, щото си падам малко теоретик по-скоро, тъй че сигурно на самия изпит съм направил по-голямо упражнение за изпита отколкото през семестъра. :) Можеше да мине и по-добре предвид падналото се, ама както и да е. По-лошото е това, което стана после. Вчера беше изпитът, а днес си подреждах вкъщи всички разпръснати материали, които намерих в чантата и които ползвах на изпита (което беше позволено). Представете си изражението ми когато заедно с тях намерих и част от изпита, която очевидно не съм предал, а съм вмъкнал случайно заедно с другите купища листа. Разбрахте ли сега заглавието на поста... :)

След като наритах достатъчно една табуретка и се поуспокоих реших да приложа моята дипломатичност в представянето на истината и в понеделник да занеса листа на преподавателя, надявайки се, че ще прояви разбиране. На листа има една напълно решена задача и не ми се иска да изгарям с цели 4 точки (което си е цяла единица) само заради някаква глупост. Ще обясня ситуацията, мисля, че е възможно да се случи на всеки.

А, “избори” сме вече. :) Както казах и на друго място трябва да се гласува според мен, защото човек с това показва отношение и че го е грижа – ако онези, дето ги избираме не ги е грижа, то... е хайде да не ставам циничен. :)

четвъртък, юни 02, 2005

Човекът-офлайн

В днешно време не е лесно да си офлайн. Въпреки, че има толкова много неща за правене, толкова книги за прочитане, толкова задачи за решаване, толкова мисли за измисляне... когато си офлайн тогава светът се обръща с главата надолу, настъпва ужас и паника от самия факт, че си мъртъв във виртуалното пространство. А когато човек живее най-вече там, смъртта в него е еквивалентна на реалната смърт (предполагаме, че тя не е кой знае колко хубаво нещо, придържаме се към общите нагласи). Спокойно, не съм чак толкова зле. :) Просто когато не съм вързан (конектнат, да не си помислите, че наш’те ме връзват нощем да не правя бели) почвам да се чудя какво да правя, а както споменах има доста неща за правене.

Тази нощ е изключение слава Богу – останала е една дълга отворена страница на име Algorithmen und Datenstrukturen и докато съм офлайн реших да й отдам най-съкровеното си внимание. Все пак изпит по информатика ме зове, а там има неща, които чакат своя ред да бъдат приети в моето процесорно устройство. А аз не бива да позволявам да се образува дълга опашка, защото после за кратко време ще трябва всичко останало да бъде прието, а чак такава пропускателна способност на каналите дори и аз нямам. :)

Но ето, в това тихо прохладно време и под звуците на Beethoven for Meditation (любезно предоставен от колегата Георги Везнев - благодаря, колега, ако четеш, знам, че не четеш. :) ) аз съм откъснат от света и понеже не ме свърта пръстите ми да мързелуват реших в кратката почивка от четене (ама той текстът свършва след малко, а няма как да отворя следващата страница... смях в залата) да размисля и установя, че да бъдеш офлайн не е чак толкова лошо. В крайна сметка като не мога да комуникирам с хората, текстовият редактор винаги е готов да ме изслуша. Техниката е толкова хубаво нещо – не се оплаква, не ти повдига тон, само те слуша... Така де, вие сами виждате колко много енергия съм разтоварил в този блог (дали е достатъчна да захрани комутатора в блока, в който в момента няма ток?).

И така човекът-офлайн сега ще си дочете текста, после ще пингне пак, ще въздъхне и ще си легне да спи... също като едно време.