Днес ще си поговорим за това как човек винаги се стреми да търси светлината някъде там – онази светлина, която всеки очаква и която ще го направи щастлив. Тя представлява точно онази частица надежда, която според известната приказка крепи човека и не му позволява да се отказва.
Поводът да напиша това не е, че аз съм открил такава светлина, що се отнася до предишно публикувания текст. По-скоро поставих на изпитание себе си като реших най-накрая да се сблъскам очи в очи с факти – преди това те бяха логични предположения, които не исках да са истина, но поради нормалността си те просто си клоняха към истина. Обаче аз не исках да ги приема, защото в това се състоеше тази светлина, за която говоря. След като се установиха като факти би следвало тази светлина, този лъч надежда, който човек се опитва всячески да задържи в себе си, да изчезне. Но просто установих, че не изчезва! Сам се учудих на реакцията си, но въпреки нещата, които ми се изясниха и които говореха още по-ясно “Няма смисъл”, инстинктивно или подсъзнателно започнах да търся нещо, за което да се хвана, което да спаси лъча – абстрахирах се от фактите, които не ми харесваха и правех наново предположения. Просто се изненадах колко е трудно да убиеш надеждата, лъча, светлината или каквото там е. Аз поне не успях дори.
Действително въпросните факти не бяха твърде красноречиви и еднозначни, но пък вероятността да не са верни е доста малка. Пак ще повторя за неразбралите обърканите писания по-горе – истинността на фактите означава да спра да търся личното си щастие с човека, за когото стана дума в предишния текст (я да видя аз сега кой не е чел 726-та част от тази моя драматична история :) ) Но колкото и да са верни човек просто ги отхвърля, намира ги за недостатъчно достоверни – а те може и да са, но нали организмът се стреми по какъвто и да е начин да продължи стремежа към изхода от тунела.
И така, не се убедих в нищо от споменатите факти, но се убедих как волята диктува на чувствата да продължат. И докато око не види (ето това вече са неоспоримите факти, а не да четеш от някакъв лог както в моя случай) и ръка не пипне трудно можем да говорим за скорошно угасване на този така необходим за живеене лъч надежда. :)
Поводът да напиша това не е, че аз съм открил такава светлина, що се отнася до предишно публикувания текст. По-скоро поставих на изпитание себе си като реших най-накрая да се сблъскам очи в очи с факти – преди това те бяха логични предположения, които не исках да са истина, но поради нормалността си те просто си клоняха към истина. Обаче аз не исках да ги приема, защото в това се състоеше тази светлина, за която говоря. След като се установиха като факти би следвало тази светлина, този лъч надежда, който човек се опитва всячески да задържи в себе си, да изчезне. Но просто установих, че не изчезва! Сам се учудих на реакцията си, но въпреки нещата, които ми се изясниха и които говореха още по-ясно “Няма смисъл”, инстинктивно или подсъзнателно започнах да търся нещо, за което да се хвана, което да спаси лъча – абстрахирах се от фактите, които не ми харесваха и правех наново предположения. Просто се изненадах колко е трудно да убиеш надеждата, лъча, светлината или каквото там е. Аз поне не успях дори.
Действително въпросните факти не бяха твърде красноречиви и еднозначни, но пък вероятността да не са верни е доста малка. Пак ще повторя за неразбралите обърканите писания по-горе – истинността на фактите означава да спра да търся личното си щастие с човека, за когото стана дума в предишния текст (я да видя аз сега кой не е чел 726-та част от тази моя драматична история :) ) Но колкото и да са верни човек просто ги отхвърля, намира ги за недостатъчно достоверни – а те може и да са, но нали организмът се стреми по какъвто и да е начин да продължи стремежа към изхода от тунела.
И така, не се убедих в нищо от споменатите факти, но се убедих как волята диктува на чувствата да продължат. И докато око не види (ето това вече са неоспоримите факти, а не да четеш от някакъв лог както в моя случай) и ръка не пипне трудно можем да говорим за скорошно угасване на този така необходим за живеене лъч надежда. :)
Няма коментари:
Публикуване на коментар