четвъртък, януари 06, 2005

По законите на Мърфи...

...всякакви планове, които човек е правил се провалят в последния момент. То аз и го очаквах де, ама нали знаете, човек все се надява въпреки тия закони, че този път нещата ще минат както си му е редът. Е, не е чак толкова тежко де...

Става дума, че бях поканил един френд да го черпя довечера и той категорично се беше съгласил и сега два часа преди събитието каза, че не може да дойде. Не знам причините, а и не съм от типа хора, дето ще разпитват - да или не са ми достатъчни, всеки си има основателна причина според него да направи или да не направи нещо. Но както и да е, друг приятел има рожден ден днес, друг утре и с моя имен заедно ще черпим довечера. Тези са ми съученици, но онзи беше по-специален, та затова щеше да е сепаративно черпене. :)

А иначе и днес не учих.... майната му, ако успея да ги взема тия изпити направо ще се тупам в гърдите (нямам намерение да преписвам или по някакви нечестни начини да ги вземам). Някои казваха, че книгите са за хора, които не могат да мислят. Ах, какво успокоение. ;) Не, не смятам така, но нямам намерение да се насилвам накрая както споменах, просто ще разчитам на това, което съм научил тогава когато е трябвало. Е, до другата сряда все ще погледна някои неща, но за безсънни нощи (хей, Лус, това е по твоята специалност ;) ), прекарани над учебници и лекции и дума не може да става. По-скоро бих чел това, което ме интересува, там за сървърите, за DNS и така нататък... Все пак нали сме инжИнери както вика професорът по материалознание. :)

Толкоз по въпроса за мърфологията... Навън е сиво и гадно, но да се опитаме да видимЕ положителното както казва един човек. До скоро. :)

1 коментар:

lusinda каза...

Разбира се, трябвало е да напишеш това още онзи ден... поне щях да знам, че полагам безплодни усилия да си правя планове... и за вчера и за днес.
Защо случайностите се натрупват като лавина, само този отговор не намерих в Законите на Мърфи... сигурно е свързано с някои физични закони, но в тая материя ти си по-силен от мен:)
Сега си слушкам Linkin Park - The Morning After и ме обхваща онова чувство на инат... дето ми казва - каквото и да се случи, ти си си ти, и никакви обстоятелства и причини не могат да те победят:)
Наздраве, за твое здраве! :) /На работа съм, затова е с чаша вода, но това наистина си е за здраве, а не за напиване!:)))))))))/