През последните два месеца се случи така, че трима абсолютно непознати за мен човека ме определиха по три различни начина, което ме накара да се замисля за това как изглеждам и как се държа, че да предизвиквам такива асоциации.
Случай номер 1.
Случай номер 1.
Вървя си към училище със сребристото яке и ръчната чанта. Минавам покрай пейка с няколко девойки. Не обръщам особено внимание, а минавам покрай тях, след което дочувам въпроса, който явно беше насочен към мен поради силата на звука, с който беше зададен – “Ти математика ли учиш?”. Поглеждам периферно и не се обръщам. Почувствах се леко обиден и се зачудих дали не изглеждам прекалено замислен докато вървя. Трябва да внимавам повече, когато си говоря сам по улиците. :)
Случай номер 2.
Случай номер 2.
В кафетерията на университета. Студенти-зайци сядат на моята маса, заговаряме се на някаква тема. Изведнъж едно момиче ми задава въпроса “Ти караш второ висше нали?”. Явно тук се оказва, че изглеждам по-възрастен от стандартния за втори курс стереотип на студент. Трябва ли да започна да псувам, да говоря на “копеле” и да нервнича повече, за да изглеждам по-млад?
Случай номер 3.
Случай номер 3.
Квестор съм на предварителния изпит по математика в ТУ на 29.Април. Придружавам едно момиче до тоалетната според правилата. На връщане ме пита “А Вие къде преподавате?”. Извод: явно съм ги гледал прекалено зорко да не преписват, горките.
Заключение.
Заключение.
И трите лица, задаващи ми въпросите бяха от женски пол. Следователно действията ми, маниерите и изказванията явно влияят повече на момичетата. В което се крие част от причината, поради която аз все още си нямам приятелка. :)
