Случвало ли ти се е да изгубиш целта пред себе си? Цялата амбиция и желания се изпаряват и на тяхно място се настанява чувство на празнота и липса на смисъл. Яд ме е, че изпадам в подобни състояния, защото има толкова много неща, за които си заслужава да ставаш сутрин и да изживяваш деня си с наслада. Избрал съм си кариера, която може да направи щастлив мен самия, но ми се ще да бях избрал такава, с която да можех да оставя някакъв сносен footprint след себе си. Не всеки е велик, да, но вярвам в това, че всеки има потенциала да бъде нещо повече от просто консумент, който идва и си отива.
Ти може би откриваш смисъла в любовта, онова чувство на хармония и пълнота или както там го описват, ако изобщо подлежи на описание. Или пък в комбинация с професията ти, както е при повечето хора. За мен този вариант все още не е проработил, макар че годините вече не са малко. Може би стрелата все пак наистина пропуска някои, или? При това положение да изгубиш фокуса над едничката си цел може да се окаже много нездравословно. И преди се е случвало, но след ‚кризата‘ си мислиш, че е било нещо временно и вече е минало… докато вълната отново не те закара на дъното. Тогава търся знак от съдбата, който да ми помогне да вляза отново в релси. Досега обаче не съм се натъквал на такъв. Вероятно в един момент просто инстинктът за самосъхранение заработва по-ефективно, за да ме запази до следващия пад.
Или може би си достатъчно щастлив от това, че имаш работа, жена, кола, пари? От това, че грабиш с пълни шепи от живота и това е твоята житейска философия? Поздравления – ти си НОРМАЛЕН, пълноправен член на обществото, изпълнявайки всичките му нормирани критерии. И аз ти завиждам за това…
