Изглежда проектът за десоциализацията ми от висши незнайни сили върви с пълна сила. Толкова рядко излизам (тук даже не мога да използвам думата „напоследък”, защото доста време си мина откак съм така), че ако ми се удаде възможност да го направя, се хващам за нея като удавник за сламка. Не, че много ми се иска, а просто го правя за мое добро – защото знам, че е добре да се разсея малко и да се видя с познати и приятели.
По тоя повод един колега имаше рожден ден тази седмица и бях поканен съответно на купон днес (събота). Бях се наканил да дойда и си направих всички планове още в началото на седмицата. Купих подарък – автършейв Hugo Boss, 100 лева. Като правя подаръци ми е трудно да избирам разни евтини неща, даже и да не става дума за близък човек. Та след като олекнах с въпросната сума, уж беше сигурно, че отивам. И наистина – в събота към обяд ходих да се подстригвам, после към факултета ходих да видя милите ми компютри какви бози са сътворили след като им пуснах OS Deployment вчера (интересно как човек като се старае да направи zero-touch инсталация може да си създаде такива главоболия, че не просто да не е ZTI, ами направо яко пипане си пада после, но в моя защита ще кажа, че проблемът е в хардуера на някои компютри, нямам друго обяснение). Та след като пипах здраво до към 19.30, се разбързах, понеже след 21.30 формално беше въпросното парти. Прибрах се вкъщи с маршрутката, ядох набързо, къпах се, бръснах се, изобщо всичко по правилата. Тръгвам към спирката да чакам маршрутка от Люлин до Младост – да, ама не. Явно в 21.45 в събота такова животно не минава. Чаках до 22.30, нищо не дойде. Не взех такси, защото идеята беше с такси да се прибера, а не също и да отида (все пак и моите финанси имат ограничения). И като се заинатих да взема такси, в крайна сметка се отбих до Фантастико и взех разни неща за ядене и пиене (поне да не сам капо, така де). И така пих Warsteiner и ядох сладолед Aloma (не заедно!), цъкайки с език как може такава несправедливост да ми се случи.
Известно е, че по купони аз много не си падам и отивам само от уважение към човека, а и не стоя много. Обаче като ме канят, държа да държат на моето присъствие. :) Не обичам да съм част от десетките поканени люде, които се изпонапиват до неузнаваемост и се губи следата кой кой е. Никой не ми се обади да пита какво става, защо ме няма, така че това донякъде смекчава яда ми за пропуснатото ходене. Така че вярвам са прекарали добре и без мен. Истината е май, че само аз знам кое е най-приятно за мен. Със сигурност ми е било по-приятно да си гледам филма на чаша Warsteiner вкъщи отколкото да присъствам на някакъв шумен купон с маса хора, които вероятно и не познавам. Но въпреки това знам, че за мое добро щеше да е по-добре да бях отишъл, защото можеше да общувам с нещо различно от себе си и този блог тук. Изглежда подсъзнателно си падам по монолози – след като прекъснах достъпа на външни хора до блога, диалогът съвсем изчезна. Надявам се някой ден да ми се прииска да чуя и какво мислят хората за всичко това и да го отворя отново.
По тоя повод един колега имаше рожден ден тази седмица и бях поканен съответно на купон днес (събота). Бях се наканил да дойда и си направих всички планове още в началото на седмицата. Купих подарък – автършейв Hugo Boss, 100 лева. Като правя подаръци ми е трудно да избирам разни евтини неща, даже и да не става дума за близък човек. Та след като олекнах с въпросната сума, уж беше сигурно, че отивам. И наистина – в събота към обяд ходих да се подстригвам, после към факултета ходих да видя милите ми компютри какви бози са сътворили след като им пуснах OS Deployment вчера (интересно как човек като се старае да направи zero-touch инсталация може да си създаде такива главоболия, че не просто да не е ZTI, ами направо яко пипане си пада после, но в моя защита ще кажа, че проблемът е в хардуера на някои компютри, нямам друго обяснение). Та след като пипах здраво до към 19.30, се разбързах, понеже след 21.30 формално беше въпросното парти. Прибрах се вкъщи с маршрутката, ядох набързо, къпах се, бръснах се, изобщо всичко по правилата. Тръгвам към спирката да чакам маршрутка от Люлин до Младост – да, ама не. Явно в 21.45 в събота такова животно не минава. Чаках до 22.30, нищо не дойде. Не взех такси, защото идеята беше с такси да се прибера, а не също и да отида (все пак и моите финанси имат ограничения). И като се заинатих да взема такси, в крайна сметка се отбих до Фантастико и взех разни неща за ядене и пиене (поне да не сам капо, така де). И така пих Warsteiner и ядох сладолед Aloma (не заедно!), цъкайки с език как може такава несправедливост да ми се случи.
Известно е, че по купони аз много не си падам и отивам само от уважение към човека, а и не стоя много. Обаче като ме канят, държа да държат на моето присъствие. :) Не обичам да съм част от десетките поканени люде, които се изпонапиват до неузнаваемост и се губи следата кой кой е. Никой не ми се обади да пита какво става, защо ме няма, така че това донякъде смекчава яда ми за пропуснатото ходене. Така че вярвам са прекарали добре и без мен. Истината е май, че само аз знам кое е най-приятно за мен. Със сигурност ми е било по-приятно да си гледам филма на чаша Warsteiner вкъщи отколкото да присъствам на някакъв шумен купон с маса хора, които вероятно и не познавам. Но въпреки това знам, че за мое добро щеше да е по-добре да бях отишъл, защото можеше да общувам с нещо различно от себе си и този блог тук. Изглежда подсъзнателно си падам по монолози – след като прекъснах достъпа на външни хора до блога, диалогът съвсем изчезна. Надявам се някой ден да ми се прииска да чуя и какво мислят хората за всичко това и да го отворя отново.
