Преди да се захванем с работа и култура смятам да ви дам малко feedback относно провелото се ежегодно мероприятие „Рожден Ден“ на 29.Март. За разлика от миналата година, тази година се „чу“, че съм рожденик. :) Не за друго, ами защото се постарах да се чуе (но не с музика и купони, както бихте очаквали). Купих три кутии бонбони и една торта и почнах да черпя факултета. Черпих познати и непознати, почти всеки, когото срещнех. Това е против предпочитанието ми да не бъда център на внимание, но предвид факта, че поради работата си там станах известен сред администрацията и студентите, реших че е редно го отбележа – така и така от няколко години не празнувам официално рожден ден и това се явява някакъв междинен вариант. Подаръци получих малко, но качествени. :) Доволен съм. Миналата година имам чувството, че ми се изплъзна през пръстите и сам аз не усетих, а сега стана ясно, че този ден ми е малко по-специален.
Между другото това е първият пост от новия ми монитор, който най-сетне купих – HP L1940T. Толкова години очите ми ми дават информация, сега е време аз малко да ги облекча, с този монитор успях да го постигна. Производителят му е фирмата, в която кандидатствах за работа преди почти година. Сигурно ще ми се обадят скоро, за да ме вербуват отново, но аз все повече се замислям, че няма смисъл да върша това, което се прави там. Много от колегите ми са там, вземат се хора и без никакъв опит, стига да знаят немски. А това не ми харесва, защото искам при следващата си работа да стъпя върху опита и знанията, който съм натрупал в сегашната и това да е мое предимство. Да не говорим, че никой не ти казва ясно в какво точно се състои работата – има екипи за HP-UX, SAN, OpenView, Microsoft, Networking и т.н, от сайта може да се кандидатства по категория, обаче пък колегите казаха, че не са могли сами да си изберат в какво да се обучават. После пък уж не било на смени, ама пък някои били на смени точно. Не искам да съм просто някакъв оператор на телефон, както и не искам някоя си компания да се опитва да ме изгражда професионално от нулата по начин, по който на нея й харесва, за да удовлетвори нуждата си от точно определени специалисти. Така че вероятно историята с НР засега ще отпадне или най-вероятно ще бъде отложена. Освен това през Юни имам ангажимент в Хелзинки, Финландия по един проект с основна тема „Improving the security knowledge in ICT“. Това ми създава проблем със сесията, но ще трябва да я отложа за Септември. При това положение не се създава голяма вероятност за нова работа през лятото, а и не мога да изоставя колегите си точно сега, когато аз съм главният източник на познания в нашата инфраструктура. Преди да напусна, трябва да предам на следващите достатъчно знания, за да продължи да функционира системата нормално. Но няма как, след като всички сме назначени не по квалификация и професионален опит. Засега така стоят нещата.
А сега, както е модерно напоследък да се прави, ще сбутаме културата в това малко каре, оставяйки повече място за работата, ежедневните по-прозаични неща и глупостите. Жалко, но факт. Тази година ще посетя и трите концерта по линията на Sofia Jazz Peak 2007. Наваксвам за дългосрочната пауза, но тези наистина си струват. Колебах се на кой да отида и накрая си улесних живота, а и портфейла си улесних. Ама си заслужава, очаква се добро шоу.
Завършвам с малко информация за участието си в Imagine Cup 2007. Вече съм във втори рунд и сега ме чака едно case study, което трябва да се направи до 18.Май. Не е много лесно, трябва комплексно познаване на доста Microsoft-ски технологии. Ще се опитам, пък да видим какво ще излезе. Важното е, че имам мотивация да науча нови неща покрай това – нещо, което ми дава увереност, че не си губя времето, защото напоследък ме е обзела някаква параноя и се дразня много, ако не си запълня времето с нещо полезно. Писането в този блог също ми помага да се разтоварвам, така че не мислете, че си противореча. :)
Между другото това е първият пост от новия ми монитор, който най-сетне купих – HP L1940T. Толкова години очите ми ми дават информация, сега е време аз малко да ги облекча, с този монитор успях да го постигна. Производителят му е фирмата, в която кандидатствах за работа преди почти година. Сигурно ще ми се обадят скоро, за да ме вербуват отново, но аз все повече се замислям, че няма смисъл да върша това, което се прави там. Много от колегите ми са там, вземат се хора и без никакъв опит, стига да знаят немски. А това не ми харесва, защото искам при следващата си работа да стъпя върху опита и знанията, който съм натрупал в сегашната и това да е мое предимство. Да не говорим, че никой не ти казва ясно в какво точно се състои работата – има екипи за HP-UX, SAN, OpenView, Microsoft, Networking и т.н, от сайта може да се кандидатства по категория, обаче пък колегите казаха, че не са могли сами да си изберат в какво да се обучават. После пък уж не било на смени, ама пък някои били на смени точно. Не искам да съм просто някакъв оператор на телефон, както и не искам някоя си компания да се опитва да ме изгражда професионално от нулата по начин, по който на нея й харесва, за да удовлетвори нуждата си от точно определени специалисти. Така че вероятно историята с НР засега ще отпадне или най-вероятно ще бъде отложена. Освен това през Юни имам ангажимент в Хелзинки, Финландия по един проект с основна тема „Improving the security knowledge in ICT“. Това ми създава проблем със сесията, но ще трябва да я отложа за Септември. При това положение не се създава голяма вероятност за нова работа през лятото, а и не мога да изоставя колегите си точно сега, когато аз съм главният източник на познания в нашата инфраструктура. Преди да напусна, трябва да предам на следващите достатъчно знания, за да продължи да функционира системата нормално. Но няма как, след като всички сме назначени не по квалификация и професионален опит. Засега така стоят нещата.
А сега, както е модерно напоследък да се прави, ще сбутаме културата в това малко каре, оставяйки повече място за работата, ежедневните по-прозаични неща и глупостите. Жалко, но факт. Тази година ще посетя и трите концерта по линията на Sofia Jazz Peak 2007. Наваксвам за дългосрочната пауза, но тези наистина си струват. Колебах се на кой да отида и накрая си улесних живота, а и портфейла си улесних. Ама си заслужава, очаква се добро шоу.
Завършвам с малко информация за участието си в Imagine Cup 2007. Вече съм във втори рунд и сега ме чака едно case study, което трябва да се направи до 18.Май. Не е много лесно, трябва комплексно познаване на доста Microsoft-ски технологии. Ще се опитам, пък да видим какво ще излезе. Важното е, че имам мотивация да науча нови неща покрай това – нещо, което ми дава увереност, че не си губя времето, защото напоследък ме е обзела някаква параноя и се дразня много, ако не си запълня времето с нещо полезно. Писането в този блог също ми помага да се разтоварвам, така че не мислете, че си противореча. :)
