Imagine Cup 2007

Когато става дума за състезания, трябва да призная, че в повечето случаи в живота си, а може би и във всички, съм бил пас. Не знам на какво се дължи, може би е някакъв комплекс за малоценност, проявяващ се в убеждението, че няма с какво да изляза с едни гърди напред пред останалите и съответно нямам шанс да бъда победител. Така съм си още от малък – не съм вземал участие в олимпиади, игри и състезания, с изключение на една олимпиада по физика, където преподавателят в училище ме убеди да участвам, но не стигнах далече, защото направо не си бях подготвен добре. :) Но тенденцията е това да се променя.

Като студенти-партньори на Microsoft редовно сме стимулирани от нашия ADE (Academic Developer Evangelist) да участваме в това ежегодно състезание, организирано от Microsoft. Сигурно за да дадем пример и на останалите, че и те да се включат, а и за наша лична изгода разбира се. Покрай редовните категории по Software Design и IT тази година има и не-IT категории, като например за кратък филм и фотография, което сериозно разширява кръга от потенциални заинтересувани за участие. Моите фотографски и операторски умения не са кой знае колко завидни, така че след дълго колебаене дали да участвам или не, накрая реших, че олимпийският принцип в случая важи. С едно важно уточнение – не го казвам, защото не вярвам в себе си, а защото това участие моментално ме превръща в бенефициент от допълнителни знания и ме стимулира да уча нови неща. А такъв стимул е винаги добре дошъл.

Категорията, в която участвам е IT Challenge и в общи линии тества способността на кандидатите да създават, управляват и поддържат сигурни, ефективни и мащабируеми IT системи за поддръжка на корпоративни IT инфраструктури. Точно по моята част. Първият кръг включва няколко quiz-a с въпроси. Аз първият го изпуснах в колебание, но то е достатъчно да се направи само един. Във втория се квалифицирах за втори кръг, а днес карах и третия. По-важното е тръпката от факта, че се състезаваш с още много хора по цял свят, а и накрая ти изписват името в едно каре. Е, ако се справиш прилично, разбира се. ;) А и усещането, че може да си победител винаги е приятно. Разбира се, трябва много работа и четене. Но участието в едно такова състезание е най-малкото стъпало нагоре към успеха, към който всички се стремим.

Събития

Трябва да пиша. Крайно време е да пиша. Не, защото не съм писал дълго време (ама наистина този път прекалих), а защото изчаквах да ми се допише, че да мога наистина да излея през пръсти каквото ми се е насъбрало, а не да си го изсмуквам от пръстите (т.е. на принципа push, а не pull на един вид технически език ;) ).

Сега поглеждам кога е бил последният пост, около студентския празник. Там пише, че очаквам нов монитор. Това все още е актуално. Тази или другата седмица ще се опитам да направя нещо по въпроса. Крайно време е, брат ми работи на един стар 15'' и е мъка, та ще му дам моя ценен Compaq P700, който се оказа железен. И като фирма, станала собственост на Hewlett-Packard Company, смятам да заложа отново на монитор от този ранг, вече с марката HP. Оказа се почти непосилно човек да открие HP L1940-T. По сайтовете го има, ама всъщност го няма... и се чакат доставки от чужбина, после били задържани на митницата, някакви подобни глупости. После фирмата изведнъж изчезна от интернет пространството и докато се появи мина месец. Накрая се оказа, че цената се е качила, така че се ориентирах към друга фирма. А съвсем накрая пък видях, че е спрян от производство, макар да има някакви наличности. Но аз държа да е този монитор, защото има добри показатали, маневрен е и има USB порт, което доста ме улеснява при работата с Flash стикове.

А сега е редно да се похваля, че тази сесия мина успешно и без поправителни изпити, което беше важна цел за плановете ми за лятото, макар още да не е напълно постигната, понеже всичко зависи и от летния семестър. Паралелно върви и работата ми във факултета, където се опитвам да внасям някаква иновация по начина, по който мога. Трябва да накарам някак и колегите да мислят по този начин за обучението си, а не да ме питат непрекъснато как става прехвърлянето в Карлсруе, защото тук никак не са доволни от програмата. Проблемът е, че очакват програмата да ги научи. Въпреки, че в Карлсруе несъмнено ще ги накарат да си сядат повече на определените места, ако нагласата им е същата, няма да постигнат много повече. А ресурс има и при нас и то не малко. Но никой не е казал, че всеки знае как да се възползва от него. Имат една мрежова инфраструктура, която няма как да имат другаде. Могат просто да я изследват и да трупат опит. Въпрос на желание и стремеж към усъвършенстване. Къде иначе щях да се науча да управлявам Active Directory среда с компютри и потребители... Наскоро зачетох официалния учебен курс на Microsoft по темата и доста от нещата са ми познати, което говори, че полза действително има.

В тая връзка реших да облекча работата си по администриране на много компютри и резултатът от това решение е Systems Management Server, с чиято помощ се спестяват много от хамалогиите, с които иначе бих се сблъскал. Оказа се, че процедурата не е много елементарна, след като два месеца се чудех къде какво се чупи, че не става. А това може да се заключи и само като погледне човек дебелината на книгата. :) Е, в крайна сметка заработи и този семестър трябва да науча junior-ите да работят с него. Не мога да им дам квалифициран тренинг като сертифициран за съжаление, понеже курсовете и изпитът никак не са по моя джоб, но целта е обучението да има практическа насоченост и улесняване на работата за бъдещите служители там. Иначе 100 компютъра в домейн не са непосилна задача за менажиране от четирима човека, но пак казвам, че целта е да имаме някакъв прогрес. Мисля, че на всички ни е до болка ясно как се инсталира софтуер под Windows XP и не е нужно да правим десетки пъти по едно и също нещо. Има по продуктивни неща, в които човек може да инвестира времето си.

Ако вече съм уморил някого с този кратък технически обзор, нека поговорим за култура. :) Последният път, когато ходих на концерт беше някъде около Юни на Blu Balu (виж поста за повече информация). Това си е направо отдавна. Изпуснах традиционния концерт на JazzFM в Деня на София (мисля, че гостуваха Level 42). Сметнах, че музиката не ми е по вкуса. Онзи ден видях, че през Април предстоят интересни изяви в рамките на Sofia Jazz Peak и погледът ми се спря на две групи – De Phazz и Mezzoforte. Така като гледам май ще трябва и на двата да ходя, не може да пропусна. На De Phazz ще ходим с един колега, а на втория май ще си припомня ония времена, когато ходих сам по концерти. Не че някога е било различно, на такива мероприятия съм бил само три пъти и то с един и същи друг човек (виж пак постовете по-назад (ако искаш)). Няма как да вземеш някого, който знаеш, че не би оценил музиката. Като сме заедно, трябва да споделяме преживяването.

В момента съм в стабилно емоционално състояние и съм професионално целеустремен, тъй че като си чета бележките от лятото или преди това направо ми става смешно и странно как може да съм написал това... ама човек никога не знае какво ще го сполети като чувства и в крайна сметка писмото е една много сложна функция на моментното психическо състояние. Че както казваше един известен бакшиш - „Еех, днеска носиш кафето, утре тебе те носят, живота е един кръговрат...“ :). Е, странен е наистина. Честита Нова Година на всички!