Както може би е известно, почти година вече работя на четвърт работен щат на длъжността системен администратор в Технически Университет-София. Това означава, че четирима човека би трябвало да правят един пълноценен кадър, който съвестно и отговорно си изпълнява ежедневно задълженията. На практика обаче това не е така. Колкото и да се старая, инфраструктурата, поддържана от този единствен администратор, е много далеч от представите ми за добре функционираща система. Защото останалите 3/4 от администратора очевидно нямат желание за истинско подобряване на нещата и услугите с цел повишаване качеството на работа на потребителите. Едни, понеже много се превземат и се величаят, други, защото взимат ‘още 1000 лева’ и им е малко през да не казвам какво, дали някакви си студенти ще могат да си направят упражненията. Идват си когато поискат, ако поискат. Но щом и един началник не може да се справи с това, не виждам какво да искам повече.
В крайна сметка вината пада върху голямото цяло – администратора. И понеже 1/4 < 3/4 везните се накланят в полза на некадърното изпълнение на задачите. Оттам всички поемаме вина, защото за потребителя администрацията е едно цяло и него не го интересува кой ще му осигури системата – той просто иска тя да работи и това трябва да е колкото се може по-транспарентно за него. Но как да стане като един му се заяжда, друг избива разни детински комплекси, а трети иска да бъде подкупван с тулумби. Срам ме е... срам ме е да се нарека системен администратор в тази неорганизирана среда, в която никой не се ангажира да направи нещо за хората, които обслужва. Още с постъпването си на работа е ясно, че оттам пари не падат... моите цели са други – аз искам да добия опит, да работя в екип, да помагам на хора при възникнали проблеми, да научавам нови неща.
И понеже за външните хора администрацията не функционира добре (и тук не става дума дали 1/4 от персонала си върши работата добре или не), то аз смятам оттук нататък да се наричам ‘факултетският ключар’, защото поне залите мога да отключвам... Звучи по-просто, по-народно... а ‘системен администратор’ звучи дори някак надменно и високопарно. Нашите системни администратори зали не отварят... на работа в 9.30 часа не идват. Ми аз тогава не влизам в длъжностната характеристика и смятам, че не е редно да се наричам така. Ключар е по-добре... така хората няма да очакват много от теб и съответно няма да са недоволни ако не го изпълниш. Трябва обаче да спра да се нервирам толкова, че вчера сутринта (сигурно от много стрес и нерви) получих пристъп на частична амнезия и забравих имената на част от колегите, когато трябваше да им активирам акаунтите... Просто изключих и нямаше връзка с базата данни.... :о
И след това оплакване, ще завърша като документирам, че трите ми изпита, които имах да взимам през септември, приключиха успешно. Край на електротехническото лято. :)
В крайна сметка вината пада върху голямото цяло – администратора. И понеже 1/4 < 3/4 везните се накланят в полза на некадърното изпълнение на задачите. Оттам всички поемаме вина, защото за потребителя администрацията е едно цяло и него не го интересува кой ще му осигури системата – той просто иска тя да работи и това трябва да е колкото се може по-транспарентно за него. Но как да стане като един му се заяжда, друг избива разни детински комплекси, а трети иска да бъде подкупван с тулумби. Срам ме е... срам ме е да се нарека системен администратор в тази неорганизирана среда, в която никой не се ангажира да направи нещо за хората, които обслужва. Още с постъпването си на работа е ясно, че оттам пари не падат... моите цели са други – аз искам да добия опит, да работя в екип, да помагам на хора при възникнали проблеми, да научавам нови неща.
И понеже за външните хора администрацията не функционира добре (и тук не става дума дали 1/4 от персонала си върши работата добре или не), то аз смятам оттук нататък да се наричам ‘факултетският ключар’, защото поне залите мога да отключвам... Звучи по-просто, по-народно... а ‘системен администратор’ звучи дори някак надменно и високопарно. Нашите системни администратори зали не отварят... на работа в 9.30 часа не идват. Ми аз тогава не влизам в длъжностната характеристика и смятам, че не е редно да се наричам така. Ключар е по-добре... така хората няма да очакват много от теб и съответно няма да са недоволни ако не го изпълниш. Трябва обаче да спра да се нервирам толкова, че вчера сутринта (сигурно от много стрес и нерви) получих пристъп на частична амнезия и забравих имената на част от колегите, когато трябваше да им активирам акаунтите... Просто изключих и нямаше връзка с базата данни.... :о
И след това оплакване, ще завърша като документирам, че трите ми изпита, които имах да взимам през септември, приключиха успешно. Край на електротехническото лято. :)
