Германска точност

За две години обучение в германския факултет на ТУ-София успях да загубя вяра в това, дето го наричат “германска точност” и изобщо в много от ония глупости, дето се говорят за някой си народ, примерно, че е сред най-интелигентните, че жените му били най-красиви, че мъжете му били с най-дълги полови органи и т.н. Ясно е, че всеки си знае неговото и се бие в гърдите, както и да е. Обаче днес (всъщност вече вчера) част от изгубения оптимизъм за пословичната германска точност се завърна у мен.

Сутринта от 8.00 имах лекция по техническа информатика и бях на мястото в 7.55. Още нямаше много хора, обаче гост-професорът ни, който ни води лекции тази седмица, проф. Винфрид Гьорке, стоеше пред бимера и лаптопа с ръце зад гърба и чакаше да настъпи 8.00 часа за да започне лекцията. Бимерът работеше, лаптопът също, презентацията беше готова и началната страница беше вече на стената. А професорът просто стоеше и чакаше, дори не четеше вестник, не разговаряше. И точно в 8.00 започна лекцията. Човекът се усмихваше често докато преподаваше, а блясъкът в очите от време на време и начинът по който се изразяваше и презентираше материала бяха ясен знак, че той наистина си харесва работата. Интелигентно изглеждащ, надхвърлил вече 60те години, пенсиониран професор от Карлсруе. Респект към такива хора, защото това е истинското благородство в тази професия, а не простото претупване на нещата, какъвто нерядко е случаят при българските преподаватели. Знам, че и това си има своите причини, но темата е обширна. Само ще спомена, че се случва преподавателите от Германия да си плащат сами разноските по пътуването, защото Германската служба за академичен обмен невинаги ги покрива.

Ето колко важно е излъчването и отношението в случая, и това да си обичаш работата. Защото си пролича, че от такива кадри се излъчват знания, мъдрост ако щете, а от други се излъчва само информация...

Математикът, висшистът и преподавателят

През последните два месеца се случи така, че трима абсолютно непознати за мен човека ме определиха по три различни начина, което ме накара да се замисля за това как изглеждам и как се държа, че да предизвиквам такива асоциации.

Случай номер 1.

Вървя си към училище със сребристото яке и ръчната чанта. Минавам покрай пейка с няколко девойки. Не обръщам особено внимание, а минавам покрай тях, след което дочувам въпроса, който явно беше насочен към мен поради силата на звука, с който беше зададен – “Ти математика ли учиш?”. Поглеждам периферно и не се обръщам. Почувствах се леко обиден и се зачудих дали не изглеждам прекалено замислен докато вървя. Трябва да внимавам повече, когато си говоря сам по улиците. :)

Случай номер 2.

В кафетерията на университета. Студенти-зайци сядат на моята маса, заговаряме се на някаква тема. Изведнъж едно момиче ми задава въпроса “Ти караш второ висше нали?”. Явно тук се оказва, че изглеждам по-възрастен от стандартния за втори курс стереотип на студент. Трябва ли да започна да псувам, да говоря на “копеле” и да нервнича повече, за да изглеждам по-млад?

Случай номер 3.

Квестор съм на предварителния изпит по математика в ТУ на 29.Април. Придружавам едно момиче до тоалетната според правилата. На връщане ме пита “А Вие къде преподавате?”. Извод: явно съм ги гледал прекалено зорко да не преписват, горките.

Заключение.

И трите лица, задаващи ми въпросите бяха от женски пол. Следователно действията ми, маниерите и изказванията явно влияят повече на момичетата. В което се крие част от причината, поради която аз все още си нямам приятелка. :)