Аз по принцип не сънувам. Или поне не помня никога какво съм сънувал. Честно казано, така като че ли е по-добре и човек си почива през нощта наистина, вместо “да живее”, било то и в друго измерение.
Миналата нощ обаче ясно си спомням един комичен сън, който ме накара да подсиля малко сигурността, поне до степента, до която е възможно. Та, сънъвах, че някакъв хакер хаква един от Линукс сървърите във факултета. Не разбрах как е станало, понеже паролата за root потребителя е много сложна. Обаче аз всячески се опитвах да го спася, да разкарам злосторника, той обаче пак се връщаше. Рестартира машината. :( Смених паролата. После блокирах достъпа до Secure Shell от всички адреси освен от моя... пак проби. Е, очевидно действително не би било възможно, поне не и веднага. Накрая обаче получих съобщение от хакера – похвала, че все пак защитата била сносна и аз съм се борил срещу него смело. Не беше злонамерен, но ето, че ми даде някаква поука. :)
Както се вижда, това не е кошмар в истинския смисъл на думата, но несъмнено си е кошмар да ти хакнат компютъра, особено ако имаш важна информация на него без резервни копия. При мен нямаше важна информация, но специално този, който сънувах, в случай, че се хакне резултатът ще е DoS на някои услуги. Но важен е принципът – сигурността трябва да е приоритет на всеки администратор. Само мрежите не са достатъчни – изискванията за познания по криптографските протоколи няма как да се избегнат ако човек иска да е пълноценен в работата си.
Толкоз по нашия сън. Да се надяваме, че кошмари няма да има повече. Сега предполагам отново се връщам към онези нощи, които са ми като едно голямо черно петно. Между другото предполагам, че ако няма прераждане мъртвият човек “се чувства” точно така – както като спи и нищо не сънува (ако реално може да не сънуваш, защото може би е възможно винаги да сънуваш, но никога да не помниш сънищата си, както в моя случай). Ако е така, то тогава в смъртта няма нищо страшно.
Миналата нощ обаче ясно си спомням един комичен сън, който ме накара да подсиля малко сигурността, поне до степента, до която е възможно. Та, сънъвах, че някакъв хакер хаква един от Линукс сървърите във факултета. Не разбрах как е станало, понеже паролата за root потребителя е много сложна. Обаче аз всячески се опитвах да го спася, да разкарам злосторника, той обаче пак се връщаше. Рестартира машината. :( Смених паролата. После блокирах достъпа до Secure Shell от всички адреси освен от моя... пак проби. Е, очевидно действително не би било възможно, поне не и веднага. Накрая обаче получих съобщение от хакера – похвала, че все пак защитата била сносна и аз съм се борил срещу него смело. Не беше злонамерен, но ето, че ми даде някаква поука. :)
Както се вижда, това не е кошмар в истинския смисъл на думата, но несъмнено си е кошмар да ти хакнат компютъра, особено ако имаш важна информация на него без резервни копия. При мен нямаше важна информация, но специално този, който сънувах, в случай, че се хакне резултатът ще е DoS на някои услуги. Но важен е принципът – сигурността трябва да е приоритет на всеки администратор. Само мрежите не са достатъчни – изискванията за познания по криптографските протоколи няма как да се избегнат ако човек иска да е пълноценен в работата си.
Толкоз по нашия сън. Да се надяваме, че кошмари няма да има повече. Сега предполагам отново се връщам към онези нощи, които са ми като едно голямо черно петно. Между другото предполагам, че ако няма прераждане мъртвият човек “се чувства” точно така – както като спи и нищо не сънува (ако реално може да не сънуваш, защото може би е възможно винаги да сънуваш, но никога да не помниш сънищата си, както в моя случай). Ако е така, то тогава в смъртта няма нищо страшно.
