сряда, май 24, 2006

Германска точност

За две години обучение в германския факултет на ТУ-София успях да загубя вяра в това, дето го наричат “германска точност” и изобщо в много от ония глупости, дето се говорят за някой си народ, примерно, че е сред най-интелигентните, че жените му били най-красиви, че мъжете му били с най-дълги полови органи и т.н. Ясно е, че всеки си знае неговото и се бие в гърдите, както и да е. Обаче днес (всъщност вече вчера) част от изгубения оптимизъм за пословичната германска точност се завърна у мен.

Сутринта от 8.00 имах лекция по техническа информатика и бях на мястото в 7.55. Още нямаше много хора, обаче гост-професорът ни, който ни води лекции тази седмица, проф. Винфрид Гьорке, стоеше пред бимера и лаптопа с ръце зад гърба и чакаше да настъпи 8.00 часа за да започне лекцията. Бимерът работеше, лаптопът също, презентацията беше готова и началната страница беше вече на стената. А професорът просто стоеше и чакаше, дори не четеше вестник, не разговаряше. И точно в 8.00 започна лекцията. Човекът се усмихваше често докато преподаваше, а блясъкът в очите от време на време и начинът по който се изразяваше и презентираше материала бяха ясен знак, че той наистина си харесва работата. Интелигентно изглеждащ, надхвърлил вече 60те години, пенсиониран професор от Карлсруе. Респект към такива хора, защото това е истинското благородство в тази професия, а не простото претупване на нещата, какъвто нерядко е случаят при българските преподаватели. Знам, че и това си има своите причини, но темата е обширна. Само ще спомена, че се случва преподавателите от Германия да си плащат сами разноските по пътуването, защото Германската служба за академичен обмен невинаги ги покрива.

Ето колко важно е излъчването и отношението в случая, и това да си обичаш работата. Защото си пролича, че от такива кадри се излъчват знания, мъдрост ако щете, а от други се излъчва само информация...

2 коментара:

Kate каза...

Самият ти в момента се увличаш в стереотипи. Хората са си хора - независимо от специалността. Винаги ще има учители и преподаватели, които работят професията си по признание - и в Германия и в България. В интерес на истината да успееш да го направиш в България дори ми се струва по-трудно, защото някакси борбата за физическо оцеляване(най-вече във финансов аспект) понякога помрачава удовлетворението от професията. Не заклеймявай така българските преподаватели :)
Иначе - блогът ти е много як :)

Knopper каза...

А, не ги заклеймявам, знам, че има много кадърни, които въпреки немотията си обичат работата и я вършат с удоволствие. Впечатленията ми се базират на факта, че съотношението на тези преподаватели в България към тези в Германия (поне тези, с които съм имал възможност да се срещна) е по-малко от 1. :) Учениците усещат кога им се преподава с кеф и го възприемат тогава доста повече. Но докато финансовият въпрос не се уреди като хората у нас, не мога да изисквам повече... все пак гладна мечка хоро не играе. :)