Тази нощ, докато четях по електротехника и разлиствах страниците на Wikipedia по темата, попаднах на един много интересен експеримент (the pitch drop experiment), който е започнал преди 79 години и продължава и до днес. През 1927 един професор от университета в Куинзланд, Австралия загрял парче втвърден катран и го изсипал в стъклена фуния, която закрепил на стойка, а под фунията поставил съд. Целта на експеримента била да се покаже, че материалите могат да проявяват доста особени свойства, а именно – да изтичат. :) Ето как изглежда това:
С течение на времето този материал, който по принцип е твърд и може да се счупи с чук, започнал да “капе” в съда отдолу. За тези 99 години са “капнали” осем “капки” като осмата е паднала през 2000-та година и в момента деветата е на път. Този експеримент е послужил за да покаже, че вискозитетът (или свойството на даден материал или флуид да се съпротивлява/деформира под въздействието на напречна/срязваща сила) на катрана (всъщност това е нещо като зифт, не можах да разбера на български какво представлява точно, има и мазут, но е ясно, че става дума за нещо, което произлиза от петрол) е сто милиарда пъти по-голям от този на водата (т.е. водата “тече” много по-лесно)! Е, поне водата можем да я наблюдаваме, а “капенето” на зифта все още никой не е успял да го види, няма ентусиасти, които да стоят десетки години пред буркана и да чакат. :) Но е факт, че всичко е въпрос на време, че времето променя всичко около нас и нас, независимо колко невероятно може да ни се струва това. Както се убедихте, изказването на Хераклит важи и буквално – наистина всичко тече. :)
С течение на времето този материал, който по принцип е твърд и може да се счупи с чук, започнал да “капе” в съда отдолу. За тези 99 години са “капнали” осем “капки” като осмата е паднала през 2000-та година и в момента деветата е на път. Този експеримент е послужил за да покаже, че вискозитетът (или свойството на даден материал или флуид да се съпротивлява/деформира под въздействието на напречна/срязваща сила) на катрана (всъщност това е нещо като зифт, не можах да разбера на български какво представлява точно, има и мазут, но е ясно, че става дума за нещо, което произлиза от петрол) е сто милиарда пъти по-голям от този на водата (т.е. водата “тече” много по-лесно)! Е, поне водата можем да я наблюдаваме, а “капенето” на зифта все още никой не е успял да го види, няма ентусиасти, които да стоят десетки години пред буркана и да чакат. :) Но е факт, че всичко е въпрос на време, че времето променя всичко около нас и нас, независимо колко невероятно може да ни се струва това. Както се убедихте, изказването на Хераклит важи и буквално – наистина всичко тече. :)
2 коментара:
ммм това беше интересно. все се чудя каква е тази батерия на снимката?
Всъщност единствената цел на тази батерия е за сравнение - да покаже реалната големина на буркана.
Публикуване на коментар